Определение № 125 от 10.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1580/2019 г.

Производството е по реда на чл. 248,ал.1 ГПК, образувано по подадена от адв. З. Й., в качеството на процесуален представител на Х. Ш. Х., молба вх. на ВКС № 2840/06.04.2020 г., с която е поискано да бъдат присъдени направените от страната разноски в размер на 800 лв., представляващи адвокатско възнаграждение пред ВКС за подадения отговор на касационната жалба на насрещната страна. Ответникът по молбата – „ФЕЙС ПРОТЕКШЪН“ ЕООД /в ликвидация/, [населено място], не изразява становище. За да се произнесе по молбата, ВКС, Търговска колегия,състав на първо отделение, взе предвид изложеното в нея и след проверка на данните по делото, приема следното: Производството по т.д. № 1580/2019 г. на ВКС е образувано по подадена касационна жалба от „ФЕЙС ПРОТЕКШЪН“ ЕООД /в ликвидация/, [населено място], против решение № 89 от 11.03.2019 г. по т. дело № 9/2019 г. на Пловдивски апелативен съд. С постановеното от състава на ВКС определение № 206/31.03.2020 г. по настоящото дело, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. В определението не е налице произнасяне по обективираното в отговора на касационната жалба, подаден от адв. Й., искане за присъждане в полза на Х. Ш. Х. сторените от страна разноски в касационното производство. Молбата е основателна. Налице са всички предпоставки по чл. 78, ал. 1 ГПК – касационното производство е образувано по жалба на „ФЕЙС ПРОТЕКШЪН“ ЕООД /в ликвидация/, [населено място], представен е отговор на касационната жалба от ищеца – Х. Ш. Х., в който се съдържа своевременно искане за присъждане на разноски за касационното производство, представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че възнаграждението за процесуално представителство пред ВКС е в размер от 500 лв. и е заплатено в брой. Вписването за направеното плащане в договора за правна защита и съдействие е достатъчно за доказването му и има характера на разписка /т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Следователно, налице са предпоставките за присъждане на възнаграждението в размер на доказания размер от 500 лв. Разликата от 300 лв. до пълния претендиран с молбата по чл. 248 ГПК размер от 800 лв. не следва да се присъжда, тъй като липсват доказателства за извършването на тези разноски – както в договора за правна защита и съдействие, така и в приложения към отговора на касационната жалба списък по чл. 80 ГПК, е посочено, че уговореното и заплатено в полза на адв. Й. възнаграждение е в размер от 500 лв. С оглед изложеното, в полза на Х. Ш. Х., представляван от процесуален представител адв. И. З., следва да бъде присъдено като платимо на основание чл. 78, ал. 1 ГПК от „ФЕЙС ПРОТЕКШЪН“ ЕООД /в ликвидация/, [населено място], възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба в размер на 500.00 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение