Определение № 2819 от 09.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1828/2024 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място] с искане за допълване на постановеното по делото определение, с което не е допуснато обжалване на въззивно решение по касационна жалба на противната на молителя страна в частта за разноските, като бъде осъден касаторът да заплати на молителя сумата 7482 лв. адвокатско възнаграждение за защита в производството по чл. 288 от ГПК. Насрещната страна оспорва молбата като неоснователна с твърдения, че по делото няма доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение с ДДС, при условията на евентуалност иска намаляването му като прекомерно. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в законоустановения срок. По същество същата е частично основателна. С постановеното по делото в закрито заседание определение № 2064 от 03.07.2025 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 252 от 15.04.2024 г., постановено от Софийски апелативен съд по в.т.д. № 382 по описа на съда за 2023 г., по касационната жалба на „Лизингова-брокерска къща-Изира“ ЕООД. Ответникът по касация – настоящ молител е депозирал отговор на касационната жалба, в който се съдържа претенция за разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за защита в производството по чл. 288 от ГПК с приложени доказателства за заплащането им. С оглед изхода на делото в производството по чл. 288 от ГПК молителят има право на разноски. Неоснователно е възражението на насрещната страна за непредставяне доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение – такива са своевременно ангажирани. По отношение на размера на процесното адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав намира, зачитайки конкретните обстоятелства по делото и актуалната практика на СЕС, че молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде уважена частично - до размер от 2500 лв. Този размер на адвокатското възнаграждение, с оглед и на защитавания пред касационната инстанция от ответника по касация материален интерес, съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и конкретния начин на протичането му в приключилото производство по чл. 288 от ГПК, включително с оглед на факта, че в случая от страна на претендиращата процесните разноски страна е подаден единствено писмен отговор на касационната жалба на противната страна, без процесуално явяване в съдебно заседание и защита срещу същата по същество. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение