Определение № 1569 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 834/2026 г.

Производството е по чл.248, ал.3, изр. второ ГПК вр. §40 ПЗР на ЗИД АПК. Образувано е по частна жалба на „БУЛ НР“ЕООД, чрез процесуален представител, против определение №38907 от 22.11.2025г. по адм. дело № 4648/2024г. на Административен съд София-град. С обжалваното определение съдът: Отхвърля искането на Р. Е. Ч. - управител и едноличен собственик на капитала на „БУЛ НР“ЕООД, за изменение в частта за разноските на Решение №23229/06.07.2025г. по адм.д.№4648/2024г.; Оставя без разглеждане искането на Р. Е. Ч. - управител и едноличен собственик на капитала на „БУЛ НР“ЕООД, за допълване в частта за разноските на Решение №23229/06.07.2025г. по адм.д.№4648/2024г. Частният жалбоподател иска отмяна на определението поради допуснати нарушения на материалния закон. Съображения излага в частната жалба. Моли за постановяване на съдебен акт, с който да бъдат присъдени на Р. Ч. направените разноски за всички инстанции: по адм.д№ 4406/2022г. по описа на АССГ, адм.д.№ 6088/2023г. по описа на ВАС, и по адм.д.№4648/2024г. по описа на АССГ. Ответникът – Комисия за защита от дискриминация, не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното определение, в производство по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК, АССГ е приел, че липсват основания за присъждане на жалбоподателя „БУЛ НР“ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в производството по адм.д.№4648/2024г. на АССГ и в производството пред ВАС (адм.д.№ 6088/2023г. по описа на ВАС), тъй като реалното заплащане на тези разноски е останало недоказано по делото. Съдът е счел за процесуално недопустимо искането за допълване на съдебния акт по адм.д.№4648/2024г., в частта за разноските, като на жалбоподателя бъдат присъдени сторените разноски за ДТ и за адвокатско възнаграждение при първоначалното разглеждане на спора по адм.д.№4406/2022г. на АССГ, защото до приключване на устните състезания по адм.д.№4648/2024г. съдът не е бил сезиран с искане за присъждане на жалбоподателя на разноските, сторени по адм.д.№4406/2022г. при предходното разглеждане на жалбата срещу Решение №197/04.04.2022г. на КЗД, а съдът се е произнесъл изцяло по искането за разноски, така както е било предявено: само за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм.д.№4648/2024г. Определението е неправилно. Противно на приетото от първостепенния съд, в настоящия казус заплащането на претендираното адвокатско възнаграждение в производството по адм.д.№4648/2024г. на АССГ и в производството пред ВАС (адм.д.№ 6088/2023г. по описа на ВАС), е доказано. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 11.11.2024г. между „БУЛ НР“ЕООД и адвокат И. Горанова, в който е записано (чл.5), че възнаграждението за уговореното процесуално представителство и правна услуга се определя в размер на 2000 лева, платими от доверителя на довереника в брой, в деня на подписване на договора. В т.6 от същия е записано, че доверителят е заплатил уговореното в чл.5 възнаграждение в размер на 2000лв. на довереника в брой. По споразумение на страните договора има сила на подписана разписка за направеното плащане (чл.7). Налице е договор, приложен по делото, в който е отразен начина на плащане- в брой, и същия има характер на разписка, удостоверяваща заплащане на договореното адвокатско възнаграждение. Няма нормативно изискване този договор да съдържа реквизитите на първичен счетоводен документ по см. на чл.6 от Закона за счетоводството /ЗСч/, а липсата им не дерогира доказателствената сила на този документ за платената като адвокатско възнаграждение сума по основание и размер, предвид избрания от страните начин на плащането й – в брой. Същевременно няма данни по делото да е налице задължение спрямо страните по договора, плащането да бъде извършено по банков път, или по друг, различен от плащане в брой начин. Разрешението в посоченото от първостепенния съд Решение №175 от 26.01.2017г. по н.д.№738/2016г., състав на III-то НО на ВКС, възприемащо приложимост на ЗСч по отношение използване различен образец на договор за правна защита и съдействие от предлаганите от съответните адвокатски колегии образци, не се споделя от настоящия съдебен състав, още повече, че в настоящия казус не е налице хипотеза, водеща до избягване ограниченията, визирани в Закона за ограничаване на плащанията в брой. Определението е неправилно и в частта, в която е оставено без разглеждане искането на Р. Е. Ч. - управител и едноличен собственик на капитала на „БУЛ НР“ЕООД, за допълване в частта за разноските на Решение №23229/06.07.2025г. по адм.д.№4648/2024г. Съобразно данните, съдържащи се в документите по адм.д№ 4406/2022г. по описа на АССГ, адм.д.№ 6088/2023г. по описа на ВАС, адм.д.№4648/2024г. по описа на АССГ, и предвид приложимата правна уредба, искането на дружеството за изменение/допълване е допустимо и основателно. В случая АССГ по адм. дело № 4648/2024г. е сезиран до приключване на устните състезания по това дело с искане разноски, като е представен списък по чл.80 ГПК съобразно сторените за тази инстанция разноски, но изразената воля на страната по делото в проведеното ОСЗ на 02.12.2024г. относно това за кои инстанции и в какъв размер иска присъждане за разноски е ясна, както съобразно устното заявеното, визиращо указанията на ВАС (по а.д.№6088/23), така и съобразно изявлението на жалбоподателя на стр. последна в представеното пред АССГ писменото становище. Същевременно по адм. д.№4406/2022г. по описа на АССГ в срока по чл.80 ГПК, жалбоподателя е представил списък на разноските, сторени по това дело, т.е. претенцията за разноски е валидно заявена най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, по конкретното съдебно производство, образувано и разглеждано от тази инстанция, какъвто е смисълът на разпоредбата на чл.80 ГПК, и на разрешението, прието в т.11 от ТР №6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д.№6/2012г. на ОСГТК. По това дело е представен и договор за правна защита и съдействие от 12.12.2022г. с отразена договорена и заплатена сума в размер на 1800 лева. Списък за разноските в срока по чл.80 ГПК е представен и по а.д.№6088/2023г. по описа на ВАС, както и договор за правна защита и съдействие от 13.04.2024г., с отразена договорена и заплатена сума в размер на 1800 лева. На основание горното обжалваното определение трябва да бъде отменено, като предвид приложимата правна уредба – чл.8, ал.2, т.9 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, решение №23229/06.07.2025г., постановено по адм.д. №4648/2025г. по описа на АССГ, в частта му за разноските следва да бъде изменено, като ответната по делото страна Комисия за защита от дискриминация бъде осъдена да заплати на „БУЛ НР“ЕООД, сума в размер общо на 3077.97 (три хиляди и седемдесет евро и деветдесет и седем евроцента) евро (6020 лева), представляваща адвокатско възнаграждение в размер на 5600 лева, заплатено по договори за правна защита и съдействие от 12.12.2022г., 13.04.2024г. и 11.11.2024г., както и заплатена ДТ в размер общо на 420 лева (50 +370 лева) за обжалване решение №194/04.04.2022г. на КЗД, и решение №2896 от 28.04.2023г. по адм.д.№4406 от 2022г. по описа на АССГ, при неуважаване на сторените възражения за прекомерност от ответната страна. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение