Определение № 5783 от 11.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3411/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу въззивно решение № 364/12.05.25г., постановено по в.гр.д. 564/25г. на Бургаски окръжен съд, с което касаторът е осъден да плати на основание чл. 225, ал.1 КТ сумата от 6800,74лв. за периода от 26.04.24г. до 14.06.24г.. Въззивният съд е приел, че ищецът Д. Д. е предявил искове по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ срещу работодателя си „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за отмяна на незаконно уволнение по чл. 328, ал.2 КТ, възстановяване на работа и плащане на обезщетение за оставане без работа за периода от 14.12.23г. до 14.06.24г. в размер на 26761,80лв.. Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционният съд с решение от 09.05.24г. е отменил уволнението като незаконно и е възстановил ищеца на работа, като е осъдил ответника да плати обезщетение от 19961,06лв. за оставане без работа за периода от 14.12.23г. до 25.04.24г. и е отхвърлил иска за разликата до 26761,80лв. за периода от 26.04.24г. до 14.06.24г.. Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение била подадена само от Д. в частта, с която бил отхвърлен искът по чл. 225, ал.1 КТ. Въззивният съд е приел, че до 14.06.24г. ищецът е останал без работа, по причина на незаконното уволнение, поради което е уважил иска по чл. 225, ал.1 КТ, като е присъдил още 6800,74лв. обезщетение за периода от 26.04.24г. до 14.06.24г.. В касационната жалба на работодателя се възразява, че обезщетението се дължи до датата на приключване на устните състезания в първата инстанция. В изложението към жалбата се поддържа искане по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3, както и по ал.2, пр.3 ГПК. Формулирани са въпроси за това дали съдът може да присъжда вземане за бъдещ период, както и дали въззивният съд може да събира нови доказателства за вземането по чл. 225, ал.1 КТ за 6- месечния период, изтекъл във въззивното производство. ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не е присъдил обезщетение за бъдещ период, а за минал период, доколкото с решение от 14.05.25г. присъжда вземане за периода от 26.04.24г. до 14.06.24г.. Съгласно чл. 235, ал.3 ГПК съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Следователно въззивният съд, който е втора инстанция по съществото на спора е длъжен да вземе предвид навонастъпилите факти до приключването на съдебното дирене във въззивното производство. Също така на основание чл.266, ал.2, т.2 ГПК въззивният съд може да събира нови доказателства, които са настъпили след подаване на жалбата, и са от значение за делото. Следователно въззивният съд може да събира нови доказателства за оставането без работа за период от време, изтекъл след подаване на въззивната жалба, доколкото въззивната жалба е подадена на 27.05.24г., а периодът от време за оставането без работа е изтекъл на 14.06.24г.. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване, доколкото въззивният съд не се е отклонил от съдебната практика по тълкуването на чл. 235, ал.3 ГПК и чл. 266, ал.2, т.2 ГПК. Не са налице предпоставки за изменение на съществуващата съдебна практика или за постановяване на нова, поради прилагането на неясна, противоречива или липсваща правна норма. Мотивите на въззивното решение не са в противоречие с правилата на формалната и правна логика- решението не е очевидно неправилно. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 1000лв., платен адвокатски хонорар, съгласно представена разписка и искане, направено с отговора на касационната жалба. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО