Решение № 5217 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1308/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР Бургас, ЕИК 129009742, представлявана от директора В. М., чрез пълномощник А. Димчева - гл. юрисконсулт в ОДМВР Бургас против Решение № 8820/17.10.2025г., постановено по адм.дело N 1075/2025г. на АС-Бургас.По подробно изложени оплаквания за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК се иска отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, по съществото на спора, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени,като неоснователни,недоказани и недопустими. Претендира разноски пред касационната инстанция. Ответната страна-П. Й. М., чрез процесуален представител адв.Куманова, депозира писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Постъпила е и касационна жалба от П. Й. М., чрез процесуален представител адв.Куманова, против Решение № 8820/17.10.2025г., постановено по адм.дело N 1075/2025г. на АС-Бургас.Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора,с което да бъдат уважени изцяло предявените искове за неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху главниците,считано от датата на подаване на исковата молба,както и отмяна на решението в частта относно присъдените разноски. Претендира разноски пред касационната инстанция. Постъпила е частна жалба от П. Й. М. против Определение №10 000/14.11.2025г. по адм.д.№1075/25г.относно присъдените разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Областна дирекция на МВР Бургас. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 218, ал. 1 и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. С процесното решение, АС–Бургас е осъдил Областна дирекция на МВР – Бургас да заплати на П. Й. М., сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили на 05.06.2018г. в гр.Бургас, в резултат на незаконосъобразни фактически действия на служители на МВР, изразяващи се в неправомерно използване на физическа сила, ведно със законната лихва, считано от 02.06.2023г. до окончателно изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част до размер от 36000лв, както и сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили на 05.06.2018г. в гр.Бургас, поради развеждане на обществени места, с поставени белезници, ведно със законната лихва, считано от 02.06.2023г. до окончателно изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част до размер от 36000лв. и сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили на 05.06.2018г. в гр.Бургас, поради незаконосъобразно бездействие по осигуряване на достъп до лекар за извършване на медицински преглед, ведно със законната лихва, считано от 02.06.2023г. до окончателно изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част до размер от 36000лв.С обжалваното решение е осъдена Областна дирекция на МВР – Бургас, да заплати на П. Й. М., сумата от 24лв. разноски по делото, а П. Й. М., е осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Бургас, сумата от 288лв. разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: След утвърден на 04.06.2018г. план за провеждане на специализирана полицейска операция на територията на ОД МВР Бургас за провеждане на действия по разследване, с цел задържането на лица, конкретно посочени, на 05.06.2018г., около 6:00 часа, полицейски служители разбили входната врата на обитавания от ищеца П. М. апартамент, находящ се в гр.Бургас, [жк]. Жалбоподателят се намирал в една от стаите и при влизането на полицейските органи посегнал към подпрян в близост меч, тип „самурайски" и след неизпълнение на дадено полицейско разпореждане да остане неподвижен е била употребена физическа сила, в резултат на което е бил приведен по очи на земята и поставени белезници отзад на ръцете. Данни за това съдът черпи от изготвената докладна записка от 05.06.2018г. на полицейски инспектор Я. Г., участвал в специализираната полицейска операция и по-късно разпитан като свидетел видно от протокол от 15.03.2022г. по ДП № 3/2022г., както и от разпита по същото производство на свидетеля Г. Г. също участвал в процесната операция видно от протокол за разпит от 11.03.2022г. След приключване на действията по обиск в жилището му, ищецът М. бил отведен в ж.к.“Меден Рудник“ за извършване на други процесуално - следствени действия по претърсване и изземване на още два адреса в този комплекс, при наличието на данни, че са свързани с лицето. На един от тези обекти по случайност се намирала жената, с която ищецът живеел преди време на съпружески начала – Н. И., която също е била разпитана като свидетел видно от протокол от 09.03.2022г., като е посочила, че е видяла ищеца М. със засъхнала кръв по врата, лицето му било много подуто, главата му сякаш била „двойна“, скулите били видимо подути, имал синини по лицето. Ищецът й казал, че не иска децата му да го виждат така. След приключване на действията по разследване на територията на гр.Бургас, съгласно заложения план, ищецът М. бил конвоиран до РУ Айтос. Със Заповед за задържане на лице с рег. № УРИ 237зз-67/05.06.2018г., на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с чл.195, ал.1, т.3 от НК, ищецът бил задържан на 05.06.2018г. в 06,20ч. в помещение за временно задържане на РУ Айтос. Към момента на задържането, видно от попълнената декларация, ищецът вписал, че има болки в кръста и оттоци по лицето и врата и е отбелязал, че желае медицински преглед от лекар. По това искане полицейските служители са предприели действия по осигуряване на медицински преглед, като е издадена заповед за конвоиране от 05.06.2018г. от РУ Айтос до МБАЛ Айтос. Първоначално е бил отведен за преглед във филиал на Център за спешна медицинска помощ - Айтос и е вписан под № 1375 в амбулаторния дневник на лечебното заведение. От там е изпратен за освидетелстване в МБАЛ Айтос, като съгласно писмо изх.№ 412/12.10.2021г. лицето не е преглеждано от медицински специалист в МБАЛ Айтос, причини за което не са посочени. Това се потвърждава и от разпита свидетеля И. И. по същото досъдебно производство, като видно от протокола от 10.04.2022г. задържаното лице първо се води в ФСМП – Айтос, където се дава номер и оттам се препраща към МБАЛ – Айтос, където лицето се преглежда от лекар, а ако няма такъв свидетелят посочил, че нещата ставали далеч по-трудни, защото задържаният трябвало да бъде каран до гр.Бургас и там да се извърши преглед, което много забавяло нещата, защото междувременно трябвало да се работи със задържаното лице. На 07.06.2018г., по собствена инициатива, ищецът М. е бил прегледан от съдебен лекар, който установил на задната повърхност на тила морави кръвонасядания, както и между двете плешки, оточност на дясната скула също с морави кръвонасядания, лек оток под долния орбитален лоб, червеникави драскотини по лявото коляно, за което му е издадено съдебномедицинско удостоверение №136/2018г., в което е посочено, че описаните увреждания могат да се получат по време и начина съобщени от пострадалия - нанесен побой с юмруци, както е бил по лице на пода. По делото са разпитани двама свидетели - П. Т. - съсед на ищеца и А. Х. - леля на детето му и сестра на жената, с която П. М. е живеел на семейни начала. Свидетелят Т. е разказал, че е съсед на ищеца и в деня на обиска на апартамента е бил ангажиран като поемно лице, престоял е в жилището около час, по което време е протичало претърсването, но не разговарял с него, видял го е с поставени белезници и кръвонасядания по ръцете, както и с ожулвания по врата, от които ставало ясно, че му е упражнено насилие, но не е присъствал на това. Посочил е още, че лицето на ищеца М. било подпухнало и с драскотини, като най-голямо впечатление му направили кръвонасяданията и синини на врата. Свидетелката Х. е споделила, че в началото на м.юни 2018г., пред блок № [номер] в ж.к. „Меден рудник“, където ищецът М. ползвал гаражно помещение, видял го да бъде придружаван от полицейски служители с поставени белезници, видимо бит, с червени ресни от кръв по врата му и подуто лице. На място били също и децата – на 8г. и 12г., както и тяхната майка, които били стресирани от вида му и след тази ситуация майката ограничила контактите на ищеца с децата, комуникацията между тях се влошила и настъпило отчуждение. Свидетелката посочила, че публично появяване на това място, в такъв вид и в присъствието на много други хора, включително и деца, предизвикало голям стрес, страх и срам за нея, сестра й, децата, както и счита, че разривът на ищеца със семейството е настъпил в резултат на това задържане, защото преди това той се е грижел за децата, идвал е, вземал ги, нощували при него, гледал ги, като са имали нормални отношения с майката, макар и разделени от няколко години. Въз основа на установената фактическа обстановка по делото, административният съд е приел, че искът е предявен от надлежна страна и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт или незаконосъобразно действие са причинени вредите. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон трябва да са налице всички изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно първоинстанционният съд е приел,че предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни фактически действия на служители на МВР, извършени на дата 05.06.2018г., изразяващи се в неправомерно използване на физическа сила и помощни средства при задържането на ищеца за доказан по основание.Действително ищецът не се е съобразил с разпореждането да остане на място, а е посегнал към меч, тип „самурайски“, поради,което са били налице законовите предпоставки на чл.85 от ЗМВР, полицейските органи да пристъпят към употреба на физическа сила и използване на помощни средства, за да ограничат свободното придвижване на ищеца, както и да се предотврати възможно нараняване на участващите в специализираната операция лица или самонараняване на ищеца.Правилно съдът е отчел,че с оглед установените наранявания на ищеца при използването на физическа сила, надвишена е била абсолютно необходимата сила, в какъвто смисъл е ограничението на чл. 86 ал.2 и 3 ЗМВР, както и тя не е била съобразена с принципа на опазване здравето на лицата, срещу които е насочена/чл.86 ал.4 от ЗМВР/. Установи се по делото, че са били причинени наранявания, довели до отоци, кръвонасядания по лицето и тялото на ищеца, което сочи на по-висок интензитет на упражнената физическа сила, при липса на данни ситуацията да е ескалирала, напротив – била е овладяна още в началото, като ищецът е бил веднага приведен в състояние, ограничаващо реакциите му. Разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека закриля една от основните ценности на демократичното общество. Конвенцията налага абсолютна забрана на изтезанията, нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, дори и при най-трудни обстоятелства, включително борбата с престъпността. Както ЕСПЧ многократно е посочвал, използването на сила от страна на полицията невинаги представлява нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Но това е така, само ако използването на сила е абсолютно необходимо и не е прекомерно (Решение от 21.01.2016 г. на ЕСПЧ по дело Б. К. против България, дело И. В. против България - решение от 12 април 2007 г., дело Рашид против България, решение от 18.01.2007 г., дело Янчовичин против България, решение от 16.03.2021 г./.В резултат на така употребената физическа сила са били причинени болки и страдания на ищеца, като безспорно е налице причинно-следствена връзка между така претърпените неимуществени вреди и приложената над абсолютно необходимото физическа сила, тъй като именно в резултат на нейното изпълнение ищецът е претърпял претендираните вреди. По отношение на използването на помощни средства – белезници съдът правилно е приел,че не е допуснато нарушение на предпоставките по чл.85, ал.1 от ЗМВР, като конкретната обстановка безспорно е налагала движението на ищеца да бъде ограничено, поради вероятността да употреби хладно оръжие – меч, тип „самурайски“, към който е посегнал. По отношение на следващото претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на развеждането на ищеца на обществени места, с поставени белезници, което е станало достояние на семейството му и трети лица, административния съд правилно е приел,че и тази претенция е доказана,като е отчел,че фактът на поставяне на белезници, житейски оценен, сам по себе си предизвиква вниманието на околните, което провокира излагането на по-широка публичност на задържаното лице, в резултат на което се формира отрицателна обществена нагласа, както и е очаквано възникването на чувство на унижение у лицето, бидейки в това състояние на обществени места. Касателно претърпените неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на служители на ответника досежно осигуряване на достъп до лекар за извършване на медицински преглед по време на задържането му, съдът намира следното: Правото на медицинска помощ на задържаното лице и нейното упражняване е уредено в чл.15, ал.1, т.3 /прил.ред. към 2018г., сега т.8/ от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Инструкцията на задържаното лице се извършва медицински преглед по негово искане или когато здравословното му състояние налага това. Съдът правилно е преценил, че по искане на ищеца, при попълването на декларацията, той е поискал извършване на медицински преглед поради болки в кръста и отоци по лицето и врата, но въпреки предприетите действия по отвеждането му в две медицински заведения, преглед не е бил извършен. Изясни се, че в Центъра за спешна помощ в гр.Айтос такъв преглед не се извършва и от там само се взема талон за освидетелстване в МБАЛ – Айтос, където няма лекар, който да извърши процедурата, а даденото обяснение, че откарването до гр.Бургас забавя производството по задържането, не може да служи като основание за неизпълнение. Обективно, съответният орган не е изпълнил вмененото му законово задължение да осигури ефективното извършване на поискан медицински преглед, поради което е налице незаконосъобразно бездействие. Неимуществените вреди нямат материален еквивалент за пострадалия, поради което законът постановява следващото се за тях обезщетение да се определи на принципа на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД, с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Размерът на обезщетението обаче не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия. Неимуществените вреди не могат да бъдат определени с абсолютна точност и не съществува изработена методика за тяхното определяне. Законосъобразно съдът е приел,че на касатора не са били причинени значителни и тежки увреждания, нараняванията са били повърхностни, без да са били засегнати органи и системи, не се очаква значителен възстановителен период, няма данни за настъпили впоследствие усложнения по отношение на първия иск и при тези данни сумата от 2000 лева, справедливо би обезщетила жалбоподателя за претърпените неимуществени вреди, към дата 05.06.2018г.,като е отхвърли разликата до пълния предявен размер от 36 000 лева. Верен и в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е и извода на съда,че по отношение на втория иск за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на развеждането на ищеца на обществени места, с поставени белезници, което е станало достояние на семейството му и трети лица,търсеният от ищеца размер на обезщетението от 36000лв. в тази част е завишен. Съобразно принципа на справедливост и след като отчита, че не се касае за продължителен период от време на публичното достояние, правилно съдът е счел,че за справедливо обезщетение на претърпените неимуществени вреди, към 05.06.2018г., сума в размер на 1000лв,. ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 02.06.2023г. до окончателното изплащане,като е отхвърлил претенцията до пълния й предявен размер.Законосъобразен и правилен е извода на съда, че по отношение на третия иск за неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на служители на ответника относно достъп до лекар за извършване на медицинска помощ сумата от 1000 лева ще обезщети жалбоподателя справедливо. По отношение на подадената частна жалба от П. Й. М. против Определение №10 000/14.11.2025г. по адм.д.№1075/25г.относно присъдените разноски, съдът намира доводите на АС-Бургас за основателни. Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно – представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението поради което това искане е недопустимо. В настоящия случай адв.Куманова не е представила списък на разноските пред административния съд и молбата за изменение на постановения съдебен акт, в частта относно присъдените разноски, съобразно даденото ТР 6/12 от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012 на ВКС тълкуване,правилно е приета за недопустима и на това основание е оставена без разглеждане. С оглед на изложеното Решение № 8820/17.10.2025г., постановено по адм.дело N 1075/2025г. на АС-Бургас следва да бъде оставено изцяло в сила. С оглед изхода на делото направените разноски следва да останат за страните така както са направени. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,