Определение № 85 от 07.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 965/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на Ц. Д. С. от [населено място] срещу определение №231 /25.10.2011 г. по т.д. 842/2011 на ВКС, 2-ро т.о. на ТК, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на влязлото в сила определение №1792 от 28.11.2008 г. по ч.гр.д. № 4615/2008 на РС-Бургас, с което е оставена без разглеждане молбата за спиране на изпълнението на основание чл.250 от ГПК/отм./ по изп.дело №[ЕИК] г. по описа СИС при БРС. Ответникът по частната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, ТК се е позовал на ППВС №2/77 г., според което на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо и актовете, които разрешават материалноправни въпроси и по последици са приравнени на влезлите в сила съдебни решения. Определението, с което е оставена без разглеждане молбата за спиране на производството по изпълнително дело на основание чл.250 от ГПК/отм./ не е от тези две категории и следователно е недопустимо да се иска отмяната му по реда на чл.303 и следващите от ГПК. Настоящият състав на ВКС, ІІ ро т.о. на ТК споделя така изразеното становище по следните съображения: Определението, с което съдът отказва да спре изпълнението по предявено от длъжника по изпълнителен лист възражение по чл.250 от ГПК/отм./ не се ползва със сила на пресъдено нещо, т.е. не препятства исковата защита на съответното право на длъжника. Следователно, съгласно ППВС №2/77 г. този вид определения не подлежат а отмяна по реда на чл.303 и следващите от ГПК, доколкото по естеството си това производство не е различно уредено по сега действащия ГПК в сравнение с ГПК от 1952 г./ отм./. Ето защо обжалваното определение се явява правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение