Определение № 2461 от 15.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2853/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ЧСИ Р. Г. - Ч. с рег. № 925 на КЧСИ чрез адв. Г. против определение № 845/24.03.2023 г. по гр. д. № 515/2022 г. на Апелативен съд – София, 10 – ти граждански състав. Насрещните страни по жалба не са взели становище. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол акт на въззивен съд. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение приема следното: Предмет на обжалване е горното въззивно определение, с което (по същество) е потвърдено определение № 276364/06.12.2021 г. по гр. д. № 11082/2020 г. на Софийски градски съд (СГС), ГО, I – 26 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК в частта, в която е оставена без уважение молбата ЧСИ Р. Г. - Ч. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските с присъждане в полза на страната на разноски над 12 918. 19 лв. до претендираните 25 836. 37 лв. с ДДС. Въззивният съд е постановил атакуваното определение като е приел, че не се е произнесъл с решението си по частна жалба с вх. № 370731/20.12.2022 г. на СГС, подадена от ЧСИ Р. Г. - Ч. против определение № 276364/06.12.2021 г. по гр. д. № 11082/2020 г. на СГС, ГО, I – 26 състав, постановено по чл. 248 ГПК в частта, с която е оставена без уважение молбата на страната за присъждане на разноски в първоинстанционното производство над 12 918. 19 лв. до поисканите 25 836. 37 лв. с ДДС. Предвид постановения по делото правен резултат – за уважаване на главния деликтен иск (по чл. 441 ГПК във вр. с чл. 74 ЗЧСИ) и обусловените от него искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ЧСИ Ч. и отмяна (с въззивното решение) на определението по чл. 248 ГПК на градския съд в частта за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, въззивната инстанция е приела в обжалваното определение, че частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК в останалата му част – за оставяне без уважение молбата на ЧСИ Ч. за изменение на първоинстанционното решение в частта на разноските с присъждане на такива в полза на страната над 12 918. 19 лв. до 25 836. 37 лв., е неоснователна и го е потвърдила. Отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение, обусловена от изхода на материалноправния спор между страните. Тя се понася от страната, за която резултатът от този спор е неблагоприятен. С произнасянето на ВКС с решение по гр. д. № 2854/2023 г. на ВКС, III г. о. за отхвърляне на главния деликтен иск и обусловените от него искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД против предпочитания ответник ЧСИ Ч., висящността на делото се запазва – предмет на разглеждане (в поредността на тяхното предявяване) от въззивния съд остават евентуалните искове срещу този ответник – по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, респ. по чл. 59 ЗЗД, както и претенциите (ако са налице процесуалните условия за това) срещу настоящия жалбоподател като втори (евентуален) ответник – както за ангажиране на деликтната му отговорност, така и тази от неоснователно обогатяване. Горното обстоятелство следва да бъде съобразено в случая, тъй като възлагането на отговорността за разноски – било в полза или в тежест на тази страна, е предпоставено от изхода на делото (т.е. според крайния резултат от разглеждането на исковете). Ето защо, обжалваното въззивно определение се явява неправилно, следва да бъде допуснато до касация и отменено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,