Определение № 1351 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 266/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Фондация „Върховенство на закона“, гр.София, депозирана чрез адв. И. Янков, срещу определение № 38699 от 20.11.2025 г. по адм. дело № 9077/2025 г. по описа на Административен съд - София – град, с която е отхвърлил молбата на фондацията за допълване на определение № 31708 от 29.09.2025 г., в частта му за разноските. В частната жалба се съдържа оплакване за неправилност и незаконосъобразност на определението. Заявява се, че неправилно съдът е приел, че ответната страна не е дала повод за образуване на производство. По изложени съображения се иска отмяна на обжалваното определение и допускане изменение на определението в частта за разноските, като бъдат присъдени сторените разноски. Ответникът – кмета на Община Трекляно, не изразява становище. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в предвидения от закона срок, поради което се явява допустима. Разглеждана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Определение № 31708 от 29.09.2025 г., постановено по адм. дело № 9077/2025 г. по описа на Административен съд - София – град има за предмет мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на Кмета на Община Трекляно по подадено от фондацията заявление. От фактическа страна е установено следното: Съдът е констатирал нередовности на жалбата, поради което с разпореждане № 29561 от 10.09.2025 г. производството по делото е оставено без движение. Дадени са указания да посочи писмено на коя дата и по какъв начин твърди, че е подадено заявлението, по което счита, че е формиран мълчалив отказ, като представи доказателства за това и да посочи писмено дали поддържа жалбата си, предвид издаденото от ответника решение. С молба от 26.09.2025 г., в изпълнение на указанията, Фондация „Върховенство на закона“, чрез адв. Янков представя заявлението за достъп до обществена информация, изпратено на 29.05.2025 г., с представено удостоверение от ССЕВ. В същата е заявено, че се оттегля жалбата срещу мълчаливия отказ и се иска производството да се прекрати. Направено е искане за присъждане на направените разноски по представен списък. Първоинстанционният съд е приел, че отговорността за разноски по административни дела е уредена в чл.143 от АПК. В ал.2 на същия текст е предвидено в коя хипотеза на прекратяване на производството жалбоподателят има право на разноски, а именно при оттегляне на оспорения акт. Предмет на оспорване в производството е бил мълчалив отказ по ЗДОИ. Съдът е приел, че мълчалив отказ въобще не е възниквал, поради което с издаването на решение №4 от 21.07.2025 г., с което е предоставена исканата информация, не е налице оттегляне на такъв. Следователно не е налице хипотезата на чл.143, ал.2 АПК за присъждане на разноски за настоящото производство. Правилно и обосновано е приел, че не е предмет на разглеждане бездействието на кмета на община Трекляно за регистрация на постъпилото заявление за достъп до обществена информация. Определението е правилно. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че няма данни органът да е дал повод за завеждане на делото. Отговорността за разноски е уредена в чл.143 от АПК, като в ал.2 на същия текст е предвидено в коя хипотеза на прекратяване на производството жалбоподателят има право на разноски, а именно при оттегляне на оспорения акт. Съгласно чл.28, ал.1 ЗДОИ заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. Срокът за произнасяне започва да тече не от подаване на заявлението, а от неговото регистриране. Установена е датата на подаване на заявлението - 29.05.2025 г., но не и датата на регистрацията. Правилно първоинстанционния съд е приел, че към датата на подаване на жалбата в съда – 10.07.2025 г., не е бил налице мълчалив отказ на ответника, който да е бил оттеглен с решение № 4 от 21.07.2025 г. При този резултат на делото - оставяне на жалбата без разглеждане на основание чл. 159, т. 8 от АПК и прекратяване на производството, разноски в полза на жалбоподателя обективно не се дължат с оглед предвижданията на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от АПК. В контекста на изложеното, частната жалба се явява неоснователна и атакуваното с нея определение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение