Решение № 1888 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8288/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Ц. Л. срещу Решение № 6692 от 19.06.2025 г., постановено по адм. дело № 2051/2025 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата му, съдържаща искане за обявяване нищожността на Постановление № 305 на Министерски съвет от 19.12.2017 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход, обн. ДВ, бр. 102/22.12.2017 г., в сила от 01.01.2018 г. (ПМС № 305/19.12.2017 г.). В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на съда, че Постановление № 305 от 19.12.2017 г. на Министерски съвет не е акт по прилагане на чл. 12, ал. 3 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП), като се твърди, че именно чрез него Министерският съвет определя месечен размер на гарантирания минимален доход и представлява административен нормативен акт по смисъла на чл. 75 АПК, както сам е приел ВАС. Поради това, според касатора, след изменение на законовата норма (чл. 12, ал. 3 ЗСП), издаденото въз основа на нея постановление също подлежи на отмяна. Твърди се също, че съдът неправилно е приел, че е необходима изрична отмяна на обжалваното ПМС, доколкото е налице мълчалива отмяна с последващо издадените постановления, с които е определян гарантираният минимален доход и линията за бедност за съответната година. Сочи се, че отказът да бъде обявено за нищожно ПМС № 305/19.12.2017 г. е в противоречие с чл. 5 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, чл. 6 от Конституцията на Република България и чл. 10, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът – Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия приема, че касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Развилото се по реда на чл. 185 и сл. АПК производство пред тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е образувано по жалбата на В. Ц. Л., съдържаща искане за обявяване нищожността на ПМС № 305/19.12.2017 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход, обн. ДВ, бр. 102/22.12.2017 г., в сила от 01.01.2018 г. Тричленният състав на ВАС е формирал извод за допустимост на жалбата, като е приел, че действието на атакуваното постановление не е отпаднало с изменението на чл. 12, ал. 3 ЗСП, обн. ДВ, бр. 102/2022 г., в сила от 01.06.2023 г. Съдът е съобразил, че с ПМС № 305/19.12.2017 г., състоящо се от един член, е определен /в ал. 1/ нов месечен размер на гарантирания минимален доход от 01.01.2018 г. и е уточнено /в ал. 2/, че размерът на гарантирания минимален доход по ал. 1 се определя за пълен календарен месец. Според § 1 и § 2 от Заключителните разпоредби на постановлението, същото е прието на основание чл. 12, ал. 3 ЗСП и влиза в сила от 01.01.2018 г. Според действащата към датата на приемане на ПМС № 305/19.12.2017 г., редакция на чл. 12, ал. 3 ЗСП /ДВ, бр. 120/01.01.2003 г./, Министерският съвет определя месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за определяне на социалните помощи по ал. 1. Съгласно сега действащата редакция на чл. 12, ал. 3 ЗСП /изм. ДВ, бр. 102/23.12.2022 г., в сила от 01.06.2023 г./ социалните помощи по ал. 1 се определят на база размера на линията на бедност за съответната година, определена с постановление на МС. Предвид цитираната нормативна уредба, съдебният състав е приел, че оспореният акт на МС не е такъв по прилагането на чл. 12, ал. 3 ЗСП по смисъла на чл. 6, т. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2 ЗНА, с който се приема наредба, издадена за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а е акт от кръга на посочените в чл. 6, т. 2 ЗНА, с който съобразно законовата делегация на разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗСП, Министерският съвет в качеството му на централен колегиален орган на изпълнителната власт, упражнява предоставената му от законодателя компетентност да определи месечен размер на гарантиран за страната минимален доход. Формиран е извод, че ПМС № 305/19.12.2017 г. не е изгубило правната си сила с изменението на чл. 12, ал. 3 ЗСП, обн. ДВ, бр. 102/2022 г. /по чиято делегация е прието/, вследствие на което действително, гарантираният минимален доход, служил дотогава като база за определяне на социалните помощи, предвидени в чл. 12, ал. 1 ЗСП, е заменен с друга база за определянето им, а именно - линията на бедност. Изложеното, според тричленният състав на ВАС, изключва възможността да се приеме за приложимо правилото на чл. 13, ал. 1 ЗНА, според което актът по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частичното отменяване на закона съобразно обсега на отменяването. Доколкото по аргумент от разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗНА нормативните актове се отменят с изрична разпоредба на новия акт и при липсата на данни и/или наведени от страните твърдения за приемането на такъв нов акт, оспореното постановление е действащо и това налага извод за допустимостта на оспорването му. Съдът е съобразил също, че с горепосоченото изменение на чл. 12, ал. 3 ЗСП законодателят променя базата за определяне само на изрично посочените в неговата ал. 1 социални помощи, а не на всички предвидени в действаща нормативна уредба, помощи, сред които е и месечната целева помощ за телефонни услуги, регламентирана в чл. 18 ЗВВ, чийто размер /и след изменението на чл. 12, ал. 3 ЗСП/, продължава да се определя, като 20 на сто от гарантирания минимален доход. Предвид това, именно оспореното в настоящото производство ПМС № 305/19.12.2017 г. е действащият нормативен акт, който и в сегашния момент продължава да регулира размера на гарантирания минимален доход за страната. По същество на спора, тричленният състав на ВАС е приел, че ПМС № 305/19.12.2017 г. има характер на нормативен административен акт по смисъла на чл. 75 АПК, който е издаден по силата на законовата делегация на чл. 12, ал. 3 ЗСП, от компетентен по смисъла на чл. 76, ал. 1 АПК орган, поради което не е налице основанието за оспорване по чл. 146, т. 1 АПК, което би могло да обуслови извод за неговата нищожност. Актът е издаден в установената форма и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. При приемането му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Формиран е извод че, ПМС № 305/19.12.2017 г. е съответно на материалния закон и неговата цел. Определеният с процесното постановление гарантиран минимален доход, според съда, не противоречи на никоя разпоредба от действащото българско законодателство, а възражението на жалбоподателя, касаещо възприетия от законодателя подход да замени базата за определяне само на социалните помощи, предвидени в чл. 12, ал. 1 ЗСП, но не и на месечната целева помощ по чл. 18 ЗВВ, е извън подведомствеността на Върховния административен съд. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилен е изводът на тричленния състав на ВАС, че ПМС № 305/19.12.2017 г., представляващо нормативен административен акт по смисъла на чл. 75 АПК, приет по силата на законовата делегация, която не е отнемана към настоящия момент, е издадено от компетентен орган и в изискуемата писмена форма. Постановлението е обнародвано в Държавен вестник съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Р България и чл. 37, ал. 1 ЗНА, поради което съставлява валиден подзаконов нормативен акт. С чл. 1, ал. 1 ПМС № 305/19.12.2017 г. е определен от 1 януари 2018 г. нов месечен размер на гарантирания минимален доход 75 лв. С разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗСП /в редакцията, действаща преди изм., ДВ бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.06.2023 г./ е предвидено, че Министерският съвет определя месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за определяне на социалните помощи по ал. 1. Съгласно действащата към настоящия момент редакция на чл. 12, ал. 3 ЗСП /в сила от 1.06.2023 г./, социалните помощи по ал. 1 се определят на база размера на линията на бедност за съответната година, определена с постановление на Министерския съвет. Действително, в последната му редакция, чл. 12, ал. 3 ЗСП не борави с понятието гарантиран минимален доход като база за определяне на социалните помощи по ал. 1. Това законодателно решение обаче не обуславя извод, че постановлението на МС е загубило правната си сила съобразно чл. 13, ал. 1 ЗНА, както настоява касационният жалбоподател. Това е така, тъй като чл. 1, ал. 1 ПМС № 305/19.12.2017 г., определящ месечния размер на гарантирания минимален доход, макар и приет въз основа на законовата делегация на чл. 12, ал. 3 ЗСП /в редакцията в сила от 1.01.2003 г./, не е приложим единствено като база за определяне на социалните помощи по чл. 12, ал. 1 ЗСП, както правилно е приел тричленният състав на ВАС. Съобразно регламентацията на редица нормативни актове гарантираният минимален доход е основа за определяне размера на подпомагане на лицата и на отделни цени на услуги, предоставяни от местните органи - чл. 18 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите /в редакцията в сила до 01.01.2026 г./, т. 10 от Раздел II от Приложение 3, Раздел XII от Приложение 5 от Наредба на ОбС Бургас за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас; чл. 35, ал.1, т. 3 от Наредба на ОбС Хасково за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища; чл. 33, ал. 4, т. 3 от НАРЕДБА на ОбС Смолян за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община Смолян; чл. 6, ал. 4 от НАРЕДБА № 29 за реда и условията за настаняване под наем в социални жилища и др. За пълнота на мотивите и във връзка с доводите, изложени в касационната жалба, следва да се посочи, че съгласно чл. 18 ЗВВ /в редакцията в сила от 01.01.2026 г./ размерът на месечната целева помощ за телефонни услуги се определя на база линията на бедност за съответната година, определена с постановление на Министерския съвет. Следователно, след изменението на цитираната норма, гарантираният минимален доход не е предвиден от законодателя като база за определяне на размера на посочената целева помощ. Правилен е и изводът на тричленния състав на ВАС, че процесното ПМС е съответно на материалния закон, като в тази насока касаторът не излага конкретни доводи и оплаквания. Гореизложеното обуславя извод за правилност на обжалваното решение, което следва да се остави в сила. Претенцията на ответника в касационното производство за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство е неоснователна, тъй като с Определение от 27.03.2025 г., постановено по адм. дело № 2051/2025 г. на ВАС, касаторът е освободен от такси и разноски до окончателното приключване на производството по делото. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,