Определение № 459 от 05.12.2019 г. на ВКС по д. № 4375/2018 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от Т. А. и Б. А. / касатори и ответници по иска/ за допълване на постановеното по делото решение от 17.07.19 г. с присъждане на разноските, сторени от тях за първата и въззивната инстанция, отразени в представените пред тези инстанции списъци по чл.80 ГПК. Ответниците по молбата С. Т. и Т. Т. оспорват искането като неоснователно, защото разноските не са поискани и списъци за тях не са представени своевременно до приключване на последното заседание по делото. Евентуално правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. По допустимостта на искането за разноски ВКС намира следното: Присъждането на разноските по делото, вкл. за настоящата инстанция е поискано с касационната жалба и е поддържано в съдебното заседание по делото, в което е представен списък на разноските за касационната инстанция. В решението от 17.07.19 г. ВКС се е произнесъл само за разноските пред касационната инстанция. Затова постъпилото по реда на чл.248 ГПК искане на касаторите - ответници по иска е за допълване на решението с присъждане на поисканите от тях разноски и за другите две инстанции. Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски / в случая за първата и въззивната инстанция/ не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските – ТР №6/13 г. ОСГТК, т.8 и опр. по ч.т.д. №3081/17 г. на първо т.о. на ВКС. В последното е посочено: „ По аналогия с разпоредбата на чл. 250, ал. 1, изр. 1- во ГПК, предвиждаща, че страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане, идентично би следвало да е процедирането на ВКС и при сезирането му с искане за надлежно произнасяне "по цялото искане" за присъждане на разноски в решението, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо, към процесния случай е била неотносима т. 9 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № /6.ХI. 2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., на която предходният тричленен състав в действителност е основал решаващия си извод за недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК, но точно съобразно т. 8 от същото липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските”. По основателността на искането: От представените по делото доказателства за сторени разноски е видно, че молителите са внесли /платили/ 3000 лв. адв. възнаграждение на адв. Х. за първата инстанция/ л.17/ и 1500 лв. за втората инстанция/ л.5/. За същата инстанция са платили и държ. такса от 483 лв. /л.6/. При фактическата и правна сложност на делото, която не е особено голяма/ произнасяне по един иск/, ВКС намира, че възражението на ответниците по молбата за прекомерност на адв. възнаграждение е основателно. Адвокатско възнаграждение - при отчитане на специалния минимум по чл.7, ал.6 от Наредба №1/2004 г. на ВАдв. С., следва да се присъди в намален размер от 2000 лв. за първата инстанция и 1000 лв. – за въззивната. Поради изложеното на осн. чл.78, ал.3 и 5 и по реда на чл.248 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.