Определение № 12175 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10427/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на В. Б. М. от гр. София против определение от 22.03.2024 г. и определение № 3874 от 12.04.2024 г., постановени по адм. дело № 11832/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Наведени са оплаквания за неправилност на съдебните актове поради нарушение на материалния закон и се иска тяхната отмяна, както и да бъде освободена от заплащането на държавна такса. Ответната страна – директорът на дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Красно село гр.София не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. С определение от 22.03.2024 г. по адм. дело № 11832/2023 г. по описа на Административен съд София – град, съдът е оставил без разглеждане частната жалба, подадена от В. Б. М. срещу Определение № 444 от 12.01.2024 г.. За да постанови този акт, първоинстанционният съд е приел, че жалбата е недопустима, като насочена срещу акт който не подлежи на оспорване. Изложил е доводи, че с Определение № 444 от 12.01.2024 г. е разделено съдебното производство по жалба с вх. № 43654/05.12.2023 г. по описа на АССГ, като по делото е оставена за разглеждане жалбата в частта й, с която се оспорва Заповед № ЗСП/Д-С-КС/9903/2023г. на директора на ДСП – Красно село. С определението жалбата е оставена без движение, като са дадени указания за отстраняване на нередовности. Обжалването на това определение не било предвидено в закон. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 от АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията: 1. които преграждат по-нататъшното развитие на производството; 2. в случаите, изрично посочени в закона. В случая съдът правилно е приел, че с определение № 444 от 12.01.2024 г. на жалбоподателка са дадени указания за отстраняване на констатираната нередовност на жалбата и това разпореждане не прегражда по-нататъшното развитие на производството. Същото не попада в категорията на актовете по чл. 229, ал.1 АПК, подлежащи на обжалване, както и липсва изрична законова разпоредба даваща възможност да бъде обжалвано. С определение № 3874 от 12.04.2024 г., постановено по адм. дело № 11832/2023 г. по описа на Административен съд София – град, съдът е оставил без разглеждане жалбата, подадена от В. Б. М. срещу Заповед № ЗСП/Д-С-КС/9903/2023г. на директора на ДСП – Красно село и е прекратил производството по адм. дело № 11832/2023 г. Съдът е приел, че нередовностите не са били отстранени след като са дадени точни указания за привеждането на жалбата в съответствие с изискванията на АПК. Определението е правилно. Постъпила е жалба срещу заповед № ЗСП/Д-С-КС/9903/2023г. на директора на ДСП – Красно село. С определение № 444 от 12.01.2024 г., Административен съд – София град е дал указания за отстраняване на нередовностите, тъй като жалбата не е отговаряла на изискванията на чл.150, т.6 и чл.151, т.3 от АПК – да посочи в какво се състои незаконосъобразността на акта и с предупреждение, че при неизпълнение на указанията в срок, ще бъде оставена без разглеждане. Съдебният акт е бил връчен по пощата на 07.02.2024 г. и в 7-дневния срок, нередовностите не са били отстранени. Съгласно чл.158, ал.3 АПК ако нередовностите не бъдат отстранени в указания от съда срок, жалбата или протестът се оставя без разглеждане и производството се прекратява. Установявайки липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка по упражняване правото на оспорване, съдът законосъобразно е оставил без разглеждане подадената жалба и е прекратил производството по делото. Искането за освобождаване от държавна такса е лишено от предмет, тъй като съгласно чл.235а изр. второ АПК не се дължи такса от граждани за частна жалба по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,