Определение № 4986 от 14.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4051/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. Г. П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - [населено място], против определение № 934/11.03.2025 г., постановено по адм. дело № 238/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е спряно производството по делото до приключване на висящите производства, образувани по искови молби на частния жалбоподател, подадени против Административен съд – Стара Загора. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което се иска неговата отмяна. Ответната страна – Административен съд-Бургас, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. Г. П. против Административен съд - Бургас за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за причинени му вреди от решение, постановено по адм. дело № 226/2022 г. по описа на АС Бургас в частта за разноските. С обжалваното определение АС Стара Загора е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК до приключване на висящите производства, образувани по искови молби на И. Г. П., подадени против Административен съд – Стара Загора. За да постанови определението за спиране съдът приел, че след приключване на висящите производства, образувани по искови молби на П., подадени против Административен съд – Стара Загора, съмнението за отвод на съдебния състав би могло да се изключи. Определението е неправилно. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира съдебното производство с определение, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. По силата на чл. 144 АПК нормата е относима и за административните дела. Настоящият състав счита, че приключването на висящите производства, образувани по искови молби на И. Г. П., подадени против Административен съд – Стара Загора, не се явяват преюдициални производства по отношение настоящото дело. Ищецът в случая претендира вреди от присъдените разноски със съдебно решение по адм. дело № 226/2022 г. по описа на АС Бургас, което решение не е обусловено или обуславящо изхода от спора по делото на АС Стара Загора. Като е постановил спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, без да са налице визираните в закона предпоставки, административният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото да се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Преценката на съда за отвод се прави във всеки един момент от висящността на делото в зависимост от обективните факти към този конкретен момент, а не в зависимост от евентуални бъдещи събития. Няма хипотеза, в която съдът може да спре делото, за да изчака настъпването на събития, които евентуално биха могли да повлияят на безпристрастността му в бъдещ момент. По изложените съображения и на основание чл. 236, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение