Определение № 65 от 06.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 583/2012 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл. 44, ал.1 от НПК по спор за подсъдност между Районния съд в гр.София и Районния съд в гр. Стара Загора. Представителят на прокуратурата изразява становище, че компетентен да разгледа спора е Районният съд в гр. Стара Загора. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, установи следното: Жалбоподателката В. П. Ч. сезирала Районния съд в гр.София с жалба срещу наказателно постановление № Р-10-737 от 17.06.2011 г, издадено от зам.председателя на Комисията за финансов надзор, за нарушение по чл. 312, ал.4, т.1 от Кодекс за застраховането /КЗ/. Софийският районен съд с определение от 08.12.2011 г. по нахд № 15326/2011 г. прекратил производството и изпратил делото на Районния съд в гр. Стара Загора, като приел, че нарушението е извършено от жалбоподателката в района на неговата юрисдикция и по тази причина спорът е от териториална компетентност на Старозагорския районен съд съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗАНН. Районният съд в гр. Стара Загора оспорил извода на изпращащия съд за местната подсъдност и повдигнал спор пред Върховния касационен съд на основание чл. 44, ал.1 от НПК. Настоящият съдебен състав споделя аргументите на Районния съд в гр.София, според които делото е подсъдно на Районния съд в гр. Стара Загора по общите правила за подсъдност по местоизвършване на административното нарушение. С атакуваното наказателно постановление /стр.5/ е санкционирано „извършването на дейност като застрахователен агент от физическо лице без да е вписано по реда на КЗ в регистъра на Комисията за финансов надзор – нарушение по чл.312,ал.4,т.1 от КЗ”. Нарушението е осъществено там, където е реализира инкриминираната дейност т.е в гр.Стара Загора според обстоятелствената част на наказателното постановление. Без значение за подсъдността е подчертаният от актосъставителя факт, че дължимата регистрация е следвало да се направи в гр.София, тъй като жалбоподателката не е привлечена към административнонаказателена отговорност защото не е предприела действия за вписване, а защото е работила като застрахователен агент. Прочее, както се признава се и от представителя на наказващия орган, тя не е имала задължение за извършване на вписване, тъй като то е възложено по силата на чл. 170,ал.2, изр.1 от КЗ на застрахователя. Застрахователният агент е длъжен самостоятелно да подаде заявление за вписване в регистъра на комисията, само когато извършва посредничество за застраховател от друга държава членка, който извършва дейност в Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги - хипотеза, неприложима за конкретния казус.Ето защо компетентен районен съд съгласно чл.59, ал.1 ЗАНН е този в гр.Стара Загора, на когото следва да се изпрати досието по делото. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,