Определение № 555 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3755/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. С. У. от [населено място] срещу Определение №365/09.04.2014г., постановено по възз.ч.гр.д.№330/2014г. на Окръжен съд - Русе, с което е оставена без разглеждане частната жалба на страната срещу първоинстанционния съдебен акт и е прекратено производството по делото. Подадената частна жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Правилно е прието, че частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено. Това е така, защото определението на Русенския районен съд от 10.06.2013г., постановено по гр.д.№7522/2012г., с което е разпоредено връщане на подадената от С. У. въззивна жалба, поради невнасяне на дължимата държавна такса, е било предмет на обжалване и въззивен контрол, видно от приложеното възз.ч.гр.д.№1024/ 2013г. на ОС - Русе. По идентична с настоящата частна жалба въззивният съд се е произнесъл. Недопустимо е втори път между същите страни, на същото основание и със същия предмет да се образува и разглежда дело. Изложените в атакуваното определение мотиви и за просрочие на настоящата /втора по ред/ частна жалба срещу същия първоинстанционен съдебен акт, предмет на образуваното възз.ч.гр.д. №330/2014г. на ОС – Русе, са формално правилни, но ирелевантни, тъй като в случая с преюдициален характер е забраната за пререшаване на вече решен спор между същите страни и с идентичен предмет. С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение