Решение № 363 от 12.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 877/2014 г.

Решение № 363 от 12.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 877/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 290 и следв. ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат Г. Д. като процесуален представител на Е. И. Т. от [населено място], срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд /КОС/ от 18.ХI.2013 г. по гр. д. № 663/2013 г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 923/16.VII.2014 г. по въпроса "допустимо ли е във въззивното производство да се въведат незаявени обстоятелства и да се съберат непосочени в първа инстанция доказателства, когато предмет на делото е изменение на издръжка в полза на малолетно дете и при произнасянето по спора съдът има задължение да осигури най-добрия интерес на детето" в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба Т. С. Т. от [населено място], [община], е заел становище за нейната неоснователност. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ взе предвид: С решението си от 18.ХI.2013 г. КОС е потвърдил решението на Кюстендилския РС от 27.V.2013 г. по гр. д № 2606/2012 г. в уважителната му част, с която по предявения от Т. Т. срещу Е. Т. иск по чл. 150 СК е намален от 250 евро на 150 лв. размерът на присъдената по гр. д. № 795/2009. на КРС месечна издръжка на малолетното дете на страните К., както и в отхвърлителната му част за разликата под 150 лв. до 90 лв. месечно. За да постанови решението в уважителната му част, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за изменение на издръжката: при първоначалното определяне на такава бащата е имал постоянни месечни доходи около 550 евро от работата му в Гърция, без задължения да издържа други непълнолетни деца; след завръщането си в РБ нямал постоянни доходи, а на 24.Х.2012 г. се родил и синът му Б.; през 2012 г. [фирма] с едноличен собственик ищеца е реализирало загуба в размер на 6 427 лв., от което дружество той не е получавал заплата, самоосигурявал се върху 420 лв., от 01.ХII.2012 г. прекратил дейността си и спрял плащането на осигурителни вноски; през 2012 г. продал на Р. Р., с която живее на семейни начала и от която е детето му Б., УПИ в [населено място] и поземлен имот в [населено място], както и дарил на майка си недвижим имот, през същата година продал на М. Д. 3 броя незастроени ПИ в [населено място]; на името на ищеца са регистрирани ремарке марка "Т. ", мотоциклет "К.", т. а. "П" марка "Б", л. а. "А" модел А 8, л. а. "Ф" модел "Т", на името на едноличното му дружество е регистриран т. а. "Т" модел "Т", на 10.IV.2013 г. ищецът продал л. а. "А" А 8 за 1100 лв., мотоциклета "К." за 600 лв., а на 19.IV.2013 г. продал и ремаркето "Т." за 450 лв. Свидетелката - майка на ответницата - не сочи конкретни данни за получавани от ищеца доходи от продажби на леки автомобили и за размера им, както и от възнаграждения за строителна и майсторска работа в София през 2012 г. При това положение е направен извод, че е налице намаляване на месечните доходи на ищеца до размера на М. 290 лв. месечно, каквито са и доходите на майката с оглед липсата на доказателства за размера на доходите й от работа в Гърция. Предвид и обстоятелството, че ответницата има задължение да издържа само К., участието на бащата в издръжката следва да е в размер на 150 лв. месечно. С определение от 30.IХ.2013 г. въззивният съд, оценявайки ги като неотносими, не е уважил исканията на ответницата във въззивната й жалба: за издаване на съдебни удостоверения за събиране на данни от Бюрото по труда К. дали ищецът е регистриран като безработен от 2009 г. до депозирането на въззивната жалба, за пред НАП за удостоверяване в същия период регистрирал ли е трудови доходи, за пред Д "СП" за удостоверяване майката на детето му Р Р. получава ли обезщетение за отглеждането му; за осъществяване на процедурата по чл. 176 ГПК чрез отговор от ищеца на въпросите дали получава по 2000 лв. месечни доходи и дали извършва сделки с автомобили втора употреба; за извършването на СИЕ за размерите на необходимата издръжка за дете в трети клас, живеещо в [населено място], и на негов връстник в [населено място]. В откритото съдебно заседание на 05.ХI.2013 г. въззивният съд отново не е уважил доказателствените искания на ответницата поради неотносимост и недопустимост. По въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, ВКС на РБ счита следното: По силата на чл. 14 от Конституцията на РБ децата са под закрилата на държавата и обществото. Едни от основните принципи, на които се основава закрилата, са тези за осигуряване на най-добрия интерес на детето, на грижа в съответствие с потребностите му, както и на контрол по ефективността на предприетите мерки /чл. 3 Закона за закрила на детето /ЗЗД/. Принципи, мерки и дейности за осъществяването на тази специална функция на държавата, гарантираща основните права на децата във всички сфери на обществения живот съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическото им състояние, чрез осигуряване на подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност, са предвидени в ЗЗД и Семейния кодекс /СК/. Държавната политика в посочената насока се провежда чрез оправомощените за това държавни органи - Държавната агенция за закрила на детето, Дирекции "Социално подпомагане", министърът на труда и социалната политика, министърът на вътрешните работи, министърът на образованието и науката, министърът на правосъдието, министърът на външните работи, министърът на културата, министърът на образованието и кметовете на общините. В защита на публичния интерес в тази връзка законът възлага и на съда да следи служебно за прилагането на посочените принципи, което се изразява и в задължението му служебно да събира доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните за съдебното производство, по което се засягат права или интереси на дете, факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В този смисъл се е произнесло ОСГТК в т. 1 от ТР № 1/2013 г. С оглед този отговор на въпроса, по който касационното обжалване бе допуснато, настоящият състав на ВКС намира, че произнасянето на въззивния съд по доказателствените искания на ответницата - касатор, заявени във въззивната й жалба /за издаване на съдебни удостоверения за събиране на данни от Бюрото по труда К. дали ищецът е регистриран като безработен от 2009 г. до депозирането на въззивната жалба, от НАП за удостоверяване в същия период той регистрирал ли е трудови доходи, от Д "СП" за удостоверяване майката на детето Рая получава ли обезщетение за отглеждането му; за осъществяване на процедурата по чл. 176 ГПК чрез отговор от ищеца на въпросите дали получава по 2000 лв. месечни доходи и дали извършва сделки с автомобили втора употреба; за извършването на СИЕ за сравняване размерите на нуждата на дете в трети клас, живеещо в [населено място], и на негов връстник в [населено място]/, е в противоречие със закона и с практиката на ВКС. Това е така, тъй като тези искания са относими към установяването на размера на нуждите на малолетното дете на страните и на възможностите на ищеца като дължащ му издръжка, т. е. за установяване на факти, въз основа на които по силата на чл. 142, ал. 1 СК се определя размерът на дължимата издръжка, и тъй като ограниченията в дейността на въззивната инстанция по чл. 266 ГПК в случая не се прилагат с оглед задължението за осигуряване на най-добрия интерес на детето. Допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до непопълване на делото с допустими и относими доказателства. Ето защо и с оглед необходимостта от извършването на нови съдопроизводствени действия атакуваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е допуснато изменение на издръжката от 250 евро на 150 лв. месечно, и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав със събиране на доказателства по посочените в предишния абзац на настоящото решение искания на касаторката. На основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по претендираните от Т. разноски за касационната инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,