Определение № 685 от 10.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 551/2023 г.

Производството е по реда на чл. 307 и сл. от ГПК. Образувано е по молба вх.№ 25077235/01.12.2022 г., подадена от О. Л. Г., за отмяна на влязлото в сила в сила на 21.02.2013 г. съдебно решение от 25.01.2013 г., постановено по гр.д. № 12319/2010 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че дължи на „Топлофикация София“ АД сумата 2801,28 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2009 г. до окончателното плащане, мораторна лихва за забава в размер на 500 лв. за времето от 01.02.2005 г. до 13.10.2009 г., както и разноски в размер на 385 лв. По така подадената молба Върховният касационен съд се е произнесъл с определение № 264/22.02.2023 г., с което е допуснато разглеждането по същество на подадената молба за отмяна и молителят е задължен в тридневен срок от съобщението да внесе обезпечение по сметка на ВКС във връзка с направеното искане по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282, т. 1, като в същия срок представи по делото доказателство за внесената сума. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, констатира, че по молба вх. № 25077237/01.12.2022 г., с идентично съдържание с молба вх. № 25077235/01.12.2022 г., подадена от същия молител, вече е било образувано на основание чл. 309 ГПК ч.гр.д. № 4942/2022 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение. С определение № 234/16.02.2023 г. е оставено без уважение искането на молителя за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение от на Софийски районен съд по гр.д. № 12319/2010 г. Определението не подлежи на обжалване и следователно е влязло в сила с постановяването му. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира, че е налице връзка на обусловеност между двете производства, доколкото същите касаят един и същи акт - влязлото в сила решение на СРС по гр.д. № 12319/2010 г., и поначало са образувани с една и съща молба, която е била заведена и съответно администрирана под два различни вх. № в деловодството на съда на 01.12.2022 г. Произнасянето на съда по искането по чл. 309 ГПК е свързано с произнасянето по молбата за отмяна по чл. 307 ГПК и същевременно липсват причини, налагащи отделното им разглеждане. Предвид това, налице са предпоставките по чл.213 ГПК за съединяване на двете производства. На следващо място, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, констатира, че във връзка с гореописаните производства е постъпила молба вх. № 1786 от 22.02.2023 г. от адв. А. К., пълномощник на молителя О. Г. съгл. приложеното към молбата пълномощно. Така подадената молба съдържа изричната воля на молителя за оттегляне на подадената на 01.12.2022 г. молба за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 12319/2010 г. на СРС. Съгласно представеното пълномощно е налице валидно учредена представителна власт по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение