Определение № 8618 от 03.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8575/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „СИТИ ГАРДЪН КЪМПАНИ“ ООД с ЕИК 205839766 със седалище и адрес на управление в гр. Горна Оряховица, представлявано от управителя А. Байчев, чрез представител по пълномощие – адв. А. Минчева от Адвокатска колегия – Велико Търново против Определение № 2037/23.06.2025 год., постановено по административно дело № 492/2025 год. по описа на Административен съд – Велико Търново, в частта му, с която е отхвърлено искане да дружеството за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 2627/30.05.2025 год. на кмета на община Горна Оряховица. Заявено е твърдение, че оспореното определение е неправилно, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. Оспорени са изводите на първоинстанционния административен съд, като е заявено, че за настоящия спор е ирелевантно обстоятелството, че вендинг-автоматът може лесно да се премести, както и че за жалбоподателя съществува възможност да претендира обезщетение, ако се установи, че преместването е незаконосъобразно. Развити са и доводи, относно наличието на влезли в сила съдебни актове на Административен съд – Велико Търново и Върховен административен съд, с които е отменена предходно постановена от кмета на община Горна Оряховица заповед за премахване на същия вендинг-автомат, по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ). В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и постановяване на друго, с което да се уважи искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 2627/30.05.2025 год. на кмета на община Горна Оряховица. В срока по чл. 232 от АПК, ответникът – кмет на община Горна Оряховица не изразява становище по оспорването. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд – Велико Търново е образувано по повод жалба от „СИТИ ГАРДЪН КЪМПАНИ“ ООД и „АНГЕЛ ТРЕЙД“ ЕООД против Заповед № 2627/30.05.2025 год. на кмета на община Горна Оряховица, с която на основание чл. 65, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е разпоредено изземване на имот – публична общинска собственост, представляващ имот с кадастрален идентификатор 16359.514.1404 по КККР на гр. Горна Оряховица. В заповедта е указано, че изземването се състои в премахването на три броя вендинг-машини (автомати за търговия на самообслужване), като изземването включва и разчистване на терена до първоначалния му вид. Насрочено е изпълнение по административен ред в 16.00 часа на 30.05.2025 год., като е определен и състава на комисия, която да го осъществи. В заповедта изрично е указано, че на основание чл. 65, ал. 4 от ЗОС, обжалването не спира изпълнението й. В сезиращата съда жалба е формулирано и особено искане с правно основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № 2627/30.05.2025 год. на кмета на община Горна Оряховица по отношение премахването на един брой вендинг-машина, стопанисвана от „СИТИ ГАРДЪН КЪМПАНИ“ ООД. Като мотив за така формулираното искане е заявено твърдение, че предварителното изпълнение би причинило значителна вреда на дружеството, доколкото същото има сключен договор за наем с читалището, който плаща, а не може да реализира приходи. Във връзка с така установените фактически обстоятелства, с Определение № 2037/23.06.2025 год., постановено по административно дело № 492/2025 год., състав на Административен съд – Велико Търново е отхвърлил искането на „СИТИ ГАРДЪН КЪМПАНИ“ ООД за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 2627/30.05.2025 год. на кмета на община Горна Оряховица. При постановяване на този правен резултат, съдът е приел, че премахването на веднинг-машината не създава изключителни и дори значителни затруднения, доколкото се касае за самостоятелно, лесно преместваемо съоръжение, което може лесно да бъде отделено от повърхността, както и да бъде преместено, без да се наруши неговата цялост и без да се загуби индивидуализацията му. Отречено е и твърдението на жалбоподателя, че предварителното изпълнение би причинило сериозни и трудно поправими имуществени вреди, съставляващи дължимите към читалището наеми. След анализ на така установените фактически обстоятелства, настоящия съдебен състав намира оспореното определение за валидно, допустимо и правилно. Предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт - допуснато независимо дали по силата на закона, или по разпореждане на компетентния административен орган, сериозно въздейства върху правната сфера на адресата, доколкото придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Това изпълнение винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност, законодателят, в определени случаи, е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение, какъвто е настоящият случай, с оглед на разпоредбата на чл. 65, ал. 4, изр. 2 от ЗОС във вр. с чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, както обосновано сочи първоинстанционният съд, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като тя може да бъде причинена само от нови обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта, е на искателя. Следва да се има предвид, че за разлика от чл. 60, ал. 1 от АПК, разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК не задължава съда да извършва съпоставка между частния и обществения интерес. Частният жалбоподател твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди, доколкото сключения с Народно читалище „Братя Грънчарови – 2002“ гр. Горна Оряховица договор за наем е действащ и дружеството дължи заплащане до договорения в този договор наем, без да има възможност да реализира приходи от въпросната вендинг-машина. Анализът на така заявеното твърдение обосновава извод, че частният жалбоподател се позовава на самия акт и на неговото предварително изпълнение, за да обоснове значителна или трудно поправима вреда, а не на нови факти и обстоятелства. От страна на оспорващия е заявено твърдение, че предварителното изпълнение би причинило на дружеството значителна вреда. При така заявеното твърдение следва да се има предвид, че същото не е конкретизирано нито по основание, нито по размер, което по същество препятства възможността за преценка относно неговата значителност. Следва да се отчете и обстоятелството, че в подкрепа на това твърдение, от страна на оспорващия не са ангажирани доказателства. Споделими са изводите на първоинстанционния съд, че така заявените имуществени вреди подлежат на обезщетяване при евентуална отмяна на оспорената заповед, както и обстоятелството, че заплащането на наема съставляват договорни отношения с читалището и са неотносими към настоящия правен спор. От страна на оспорващия липсват и твърдения, както и доказателства в тяхна подкрепа, относно наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. 2 от АПК. С оглед изложеното, доводите на частния жалбоподател за незаконосъобразност на обжалваното определение, са неоснователни. Определението е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,