Определение № 3174 от 11.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1480/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Я. Г. срещу решение №96 от 30.04.2025 г. по в.гр.д.№74/2025 г. на ОС Габрово. С обжалваното решение след отмяна на решение 522 от 14.11.2024 г. по гр.д.№1330/2024 г. на РС Габрово, е отхвърлен предявеният от В. Я. Г. срещу „Банка ДСК” АД иск по чл.439 ГПК, за признаване за установено, че ищцата не дължи на „Банка ДСК” АД, вземане в размер на 14 066.03лв, от които: главница – 5226.08 лв., лихва – 45.00 лв., 7725.13 лв. неолихвяема сума, 14.20 лв. допълнителни разноски, 55.00 лв. разноски по изпълнителното дело и 1000.62 лв., ДТ по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК, по изпълнителен лист от 18.10.2011 г. по ч.гр.д.№2787/2011 г. и изпълнителен лист от 18.10.2011 г., по ч.гр.д.№2791/2011 г. на РС Габрово, за които е образувано изп.д.№511/2011 г. на ДСИ при РС Габрово и изп.д.№213/2022 г. на ДСИ при РС Габрово. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на съдебното решение исканията, твърденията и възраженията на страните и всички събрани по делото доказателства. 2. При перемирано изпълнително дело обезсилват ли се по право и предприетите изпълнителни действия с изключение на тези, които изграждат тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица ас придобили права и редовността на извършените от трети лица плащания. 3. Прекъсва ли се давността с нередовно искане за изпълнителни действия от взискател по перемирано по право изпълнително дело, без същите да са извършени и по което на взискателя са съобщени причините за това. Ответникът по касация „Банка ДСК“ АД изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е установил, че по образуваното от ответника срещу ищцата през 2011 г. изпълнително дело №511/2011 г. на ДСИ при РС Габрово давността не е изтекла, тъй като съобразно т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с всяко действие за принудително изпълнение, като новата давност тече от момента на прекъсването, а не от изтичане на 2 двугодишния срок на перемирането. Посочил е, че от образуването на изп. дело №511/2011 г. на ДСИ при РС Габрово, до 26.06.2015 г. давността е прекъсната поради висящността на изпълнителното дело, а на 06.12.2016 г. е прекъсната, тъй като тогава е внесена сума по делото от длъжника. Приел е, че след 06.12.2016 г. е налице прекъсване, предвид подадена от кредитора молба от 15.06.2020 г. с искане за справки и налагане на запор и възбрана върху имущество на длъжника, като дори да се приеме, че същата не е конкретизирана (въпреки, че не е оставена без движение от съдебният изпълнител), е налице и молба от 01.02.2021 г. с искане за възбрана, насрочване на опис и продажба на описаният в същата недвижим имот, както и извършване на опис на движими вещи на длъжника, като тези искания, съгласно т.10 от ТР №2/2013, ВКС, ОСГТК, прекъсват давността и е без правно значение, дали това действие е довело до осребряване на имущество на длъжника. Изложил е съображения, че по посоченото изпълнително дело перемцията е настъпила по право на 06.12.2018 г., но тъй като перемцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици и при настъпила перемпция, взискателят не се лишава от възможността да прекъсне давността, като отново поиска изпълнителни действия, а новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело - във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ (т.3 от ТР№2/2023 по т.д.№2/2023 г. на ОСГТК на ВКС). Установил е, че в случая молбите от 15.06.2020 г. и 01.02.2021 г. са редовни (чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК) и прекъсват давността – същите не са оставени без движение от съдебният изпълнител с указания за изправяне на нередовности, липсва акт на съдебния изпълнител, с който такива да са констатирани, както и да е указано на взискателя в определен срок да ги отстрани, нито са върнати като нередовни, респективно молбите отговарят правно и фактически на необходимите действия от взискателя, които законът предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение. В този смисъл и тъй като на 18.10.2022 г. е постъпила още една молба от взискателя за налагане на възбрани и запори върху откритото имущество на длъжника, като на 04.11.2022 г. е образувано ново изпълнително дело - №213/22 г., по което на 01.12.2022 г. е наложен запор на пенсията на длъжника, на 26.01.2023 г. е насрочен опис на движими вещи, а на 15.08.2023 г. е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника, е достигнал до извод, че всички изброени действия и приложени способи прекъсват давността по смисъла на т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС и същата не е изтекла. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. При постановяване на решението си въззивният съд се е съобразил изцяло с практиката на ВКС по приложение на чл.235 и чл.236 ГПК, като е изложил мотиви, съдържащи обсъждане и преценка на всички събрани по делото относими доказателства, а така също и фактически констатации и правни изводи, след подробно произнасяне по всички доводи, възражения и искания на страните. Доводите на ищеца във въззивната жалба са се отнасяли единствено до правното значение на изпълнителните действия и тяхната редовност, извършени по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, като въззивният съд е изразил подробно становище по този въпрос, съвпадащо напълно с дадените в т.3 от ТР по т.д.№2/2023 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, съгласно които погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Изрично в посоченото тълкувателно решение е изяснено, че хипотезата на чл.116, б.„в“ ЗЗД относно прекъсването на давността в принудителното изпълнение е уредена отделно, тъй като не е идентична с правилата за спиране и отпадане ефекта на прекъсването в исковия процес, предмет на уредба единствено в чл.116, б.„б“ ЗЗД. Прекратяването на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл.116, б.„в“ ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективна невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника - чл.433, ал.1, т.5 ГПК. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора. Правно и фактически, действията на взискателя следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение – изразена воля в писмен вид поради препращането в чл.426, ал.3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл.426, ал.1 ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл.426, ал.2 ГПК. Дължимото авансовото заплащане на такси за осъществяването на способа – чл.73, ал.3, чл.433, ал.1, т.6, чл.426, ал.3 ГПК, чл.80 ЗЧСИ е от значение, ако невнасянето им е довело до връщане на молбата. Необходимо е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл.18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл.426, ал.3 ГПК, вр чл.129 ГПК, но само върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва давността. С оглед изложеното касационно обжалване не може да бъде допуснато, а предвид изхода на правния спор касаторът дължи на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,