Определение № 4858 от 12.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 421/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частни жалби, както следва: 1/ от С. Хр. С. и Р. Цв. С., чрез адвокат Н. Р., срещу определение №16592/07.09.2025 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. №8563/2024 г., с което е изменено постановеното по делото решение №4586/13.07.2025 г. в частта за разноските, като исканията на страните за присъждането им са оставени без уважение. Жалбоподателите твърдят, че определението е неправилно, тъй като същите имат право на възстановяване на направените по делото разходи, с оглед крайния резултат по спора. Излагат още, че разноските следва да бъдат възложени изцяло в тежест на ответницата П. С., която е станала причина за завеждане на делото. По същество претендират за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което искането им да бъде уважено. Претендират присъждане разноски за производството пред касационната инстанция. Насрещната страна П. С. П. с писмен отговор, чрез адвокат П. К., оспорва жалбата. Твърди, че определението на въззивния съд е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с установената съдебна практика и при съобразяване на характера на производството. По същество моли жалбата да бъде отхвърлена, а определението на въззивния съд – потвърдено. Прави искане за присъждане на разноските по делото. Насрещната страна П. Р. С., редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор и не изразява становище по жалбата. 2/ частна жалба от П. Р. С. срещу определение №16592/07.09.2025 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. №8563/2024 г., с което е изменено постановеното по делото решение №4586/13.07.2025 г. в частта за разноските, като исканията на страните за присъждането им са оставени без уважение. В жалбата са изложени доводи за неправилност на оспорения съдебен акт, тъй като направените от ищците разноски следва да бъдат възложени на ответницата П. С., чието поведение е единствената причина за образуване на делото. Твърди, че същите не следва да бъдат възлагани в негова тежест, тъй като не е дал повод за завеждане на делото. Насрещните страни С. Хр. С. и Р. Цв. С., с писмен отговор чрез адвокат Н. Р., изразяват становище за основателност на жалбата. Твърдят, че с оглед изхода на спора имат право на възстановяване на направените в производството разходи. Същите следва да бъдат възложени в тежест на ответницата П. С., която била единствената причина за водене на делото. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира, че производството е частично недопустимо по отношение на подадената от П. Р. С. частна жалба, по следните съображения: Правен интерес от обжалване на въззивен съдебен акт е налице, когато жалбоподателят не е удовлетворен от постановения резултат и с подадената жалба се цели неговата отмяна или изменение. В конкретния случай, с въззивното определение съдът е изменил постановеното по делото решение в частта за разноските, като направил извод, че същите следва да останат в тежест на страните така, както са направени. С крайния съдебен акт съдът приел, че ответникът П. С. не дължи заплащане на сторените от насрещните страни разноски, поради което за него не е налице правен интерес от обжалването му. В допълнение към изложеното следва да бъде посочено, че съгласно правилото на чл.26, ал.2 ГПК никой не може да предявява чужди права от свое име пред съд, освен в изрично предвидените от закона случаи, какъвто процесният не е. Жалбоподателят С. не е легитимиран от свое име да претендира присъждане на разноски в полза на насрещните страни – ищци по делото. Същият не е техен представител, нито процесуален субституент, независимо от съществуващата между тях родствена връзка. Предвид изложеното, подадената от П. С. частна жалба срещу въззивното определение по чл.248 ГПК е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по същата – прекратено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение