Определение № 13 от 07.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 2643/2015 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 11260 от 21.10.2015 г., подадена от К. Г. Г. и В. Г. Г., чрез процесуалния им пълномощник адвокат Д. Ч., за допълване на постановеното по делото определение № 548 от 01.10.2015 г. в частта за разноските. Направено е искане в полза на молителите – ответници в частното производство, да се присъдят по 300 лв. разноски, съобразно представените с отговора на частната жалба доказателства. Ответникът по молбата – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник адвокат М. Василева, счита, че не следва да се присъждат разноски, с оглед характера на производството, а от друга страна прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и за невъзможност да се претендират две адвокатски възнаграждение/ за всеки от ответниците по частната жалба/, тъй като е подаден съвместен отговор от техния пълномощник. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Молбата за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С постановеното по делото определение № 548 от 01.10.2015 г. настоящият състав на ВКС, Търговска колегия е потвърдил обжалваното от [фирма] определение № 512 от 04.06.2015 г. по в.ч.гр.д. № 263/2015 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството молба за допълване на определение № 400/04.05.2015 г. и произнасяне по отправеното от жалбоподателя искане за отвод на съдията докладчик по ч.гр.д. № 350/2014 г. на Районен съд – Генерал Тошево. В мотивите към определението при отразяване становището на ответниците по частната жалба/сега молители/ е посочено и своевременно направеното от тях искане за присъждане на разноски, но липсва произнасяне по така направеното искане. Независимо от надлежно заявеното искане за присъждане на разноски в полза на ответниците в частното производство, основано на представени с отговора на частната жалба два договора за правна защита и съдействие, сключени поотделно с всеки един от ответниците, както и списък по чл.80 ГПК, в случая не са налице предпоставки за ангажиране отговорността за разноски на частния жалбоподател. Видно от договорите за правна защита и съдействие е, че е договорено адвокатско възнаграждение по 300 лв., платимо в брой при сключване на договора, но липсва отразяване за „внесена сума”. При тези данни не би могло да се приеме, че сключените с адв. Ч. договори имат характер и на разписка и, че съставляват годно доказателство за извършени от ответниците по частната жалба разноски по делото. В тази насока се съобразяват задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед неоснователността на молбата по чл.248 ГПК, не се дължи произнасяне по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение