Решение № 7245 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10302/2014 г.

Решение № 7245 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10302/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП и на Венцислав Илиев Сандев с адрес: гр. Лясковец, ул. "Цани Гинчев" № 4, подадена чрез процесуалния му представител адв. Иванов, против решение № 223/14.07.2014 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. д. № 866/2013 г. С касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново решението се обжалва в частта му, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 041300806/25.06.2013 г. Излагат се доводи за незаконосъобразност на същото, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът неправилно е приел, че и в случаите на определяне на данъчната основа по чл. 122 ДОПК, когато става въпрос за подоходно облагане съгласно чл. 48 ЗДДФЛ следващият се данък се определя на годишна база. Претендира се отмяна на решението в тази част, вкл. в частта за присъдените в полза на жалбоподателя разноски, и присъждане на юрисконсултско в размер на 189.08 лв. Ответникът по касационната жалба - Венцислав Илиев Сандев оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Иванов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Венцислав Илиев Сандев обжалва решението в частта му, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА. Излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Същите се свеждат основно до следното: необсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на доводите на жалбоподателя, безкритично възприемане на тезата на ответника, неправилна преценка на факта на невръчено уведомление изх. № 1962 от 22.02.2013 г., непризнаване на трите клетвени декларации от Вергиния Самара като годни писмени доказателства да установят предоставянето от нея на парични помощи на жалбоподателя в размер на 9 000 евро, непризнаване на договора за дарение, сключен между Евдокия Станева Танева и жалбоподателя, за сумата от 150 000 лв., игнориране на показанията на Маринчо Василев, липсата на мотиви за това приема ли се или не заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част, вкл. в частта на присъдените в полза на ответника разноски и присъждане на разноски на жалбоподателя за всички инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново-оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Ушилова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни против съответните части от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятни за тях, са допустими. Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № 041300806/25.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 402/04.09.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП. Органът по приходите е установил обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определил на ревизираното лице Венцислав Илиев Сандев задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2009 г. и 2010 г., задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО и ЗО за посочените години и лихви за забава. За да отмени РА в частта му относно определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 811.04 лв., осигурителни вноски за ДОО в размер на 1 360.24 лв. и 48.40 лв. и за ЗО в размер на 358.74 лв. за 2007 г. и съответните лихви за забава, административният съд правилно е приел, че съгласно чл. 15 и чл. 48 ЗДДФЛ данъкът се определя върху обща годишна данъчна основа. Видно от изготвената таблица в Ревизионния доклад /РД/, намираща се на стр. 22- 24 от същия, след съпоставка на приходите и разходите за 2007 г. органът по приходите е установил общо приходи за годината в размер на 15 000 лв. и общо разходи в размер на 9 684 лв. Разликата от 13 935.09 лв. е призната от него като налична сума към 01.01.2008 г. Поради това определянето на превишението на разходите над приходите чрез сумиране на констатираните отрицателни салда за отделни месеци е незаконосъобразно. С оглед изложеното настоящата касационна инстанция намира касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд в тази част за правилно и законосъобразно. За да отхвърли жалбата на лицето против останалата част от РА, административният съд е приел, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото му състояние за ревизирания период. За 2006 г. е установено, че направените разходи превишават доходите с 12 899.85 лв., за 2009 г. - със 17 605.73 лв., а за 2010 г. - с 8 161.37 лв. Според представения договор за дарение на сумата от 150 000 лв., сключен между Евдокия Станева Танева и Венцислав Илиев Сандев, с нотариална заверка на подписите от 31.05.2006 г. предаването на сумата е станало в периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г. Според показанията на свидетеля Маринчо Илиев Василев тази сума е дарена от неговата майка на брат му за построяването на къща. От представените по делото - Акт за приемане на конструкция от 28.04.2004 г., Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 11.07.2005 г. и Удостоверение № 019-УП - V/19.10.05 г. за въвеждане в експлоатация се установява, че строителството на двуетажната еднофамилна жилищна сграда със ЗП 194 кв. м., РЗП 360 кв. м. и гараж със ЗП 44 кв. м. е започнало през 2004 г. и е завършило през м. октомври 2005 г. Доколкото от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, установяващи наличието на собствени средства на жалбоподателя, необходими за построяването на двуетажната еднофамилна къща с гараж, правилно съдът е преценил, че този договор за дарение не доказва твърдението на ревизираното лице, че към 01.01.2006 г. е разполагало с дарената му сума от 150 000 лв. като налични и изразходвани за покриване на разходите, направени през следващите години. В подкрепа на този извод е и фактът, че при извършената проверка преди възлагане на ревизията на 16.03.2012 г. Венцислав Илиев Сандев е декларирал, че към 01.01.2006 г. е разполагал с 2 000 лв. Неоснователен с оглед изложеното е доводът на касатора Сандев, че незаконосъобразно и в противоречие с процесуалните правила съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Василев. Чрез тях не се установява различна фактическа обстановка от тази, приетата в мотивите на оспореното съдебно решение. Правилно са преценени от съда и двете клетвени декларации от Виргиния Самара като частни писмени документи, които не доказват предоставянето от нея на жалбоподателя на сумата от 7 000 евро през 2007 г. и 2 000 евро през 2009 г. Декларираните обстоятелства не се установяват от декларациите, подадени от ревизираното лице по реда на чл. 124 ДОПК в хода на ревизията, в които тези суми не са посочени. Съгласно чл. 171, ал. 1 АПК съдът може да разпита лицата, дали сведения пред административния орган, ако намери за необходимо. Въпреки че съдът е допуснал разпит на Виргиния Самара като свидетел, същата не се е явила в съдебно заседание и не е била разпитана. Доколкото вещото лице по назначената ССЕ установява положителни салда за годините вземайки предвид при изчисленията си спорните суми, обсъдени по-горе, като налични у жалбоподателя, неоснователни са доводите на втория касатор, че неговото заключение доказва, че приходите му превишават направените разходи, но неправилно съдът не го е кредитирал. Уведомлението с изх. № 1962/22.02.2013 г. по чл. 124, ал. 1 ДОПК е връчено лично на ревизираното лице на 27.02.2013 г. В него е посочено, че поради констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото му състояние за ревизирания период основата за облагане по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК. Обстоятелството, че в уведомлението не е посочено изрично, че по реда на чл. 122 ДОПК ще бъдат определени и задължения за задължителни осигурителни вноски, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, регламентирани в ДОПК, противно на твърденията на жалбоподателя, както е посочил и първоинстанционния съд. След като в ЗВР, които са редовно връчени на ревизираното лице, е посочено, че в хода на ревизията ще бъдат определени задължения за задължителни осигурителни вноски, то непосочването на това в уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК не накърнява правото защита на ревизираното лице. Правилно е решението и в частта му, в която РА е потвърден относно определените с него задължения за осигурителни вноски за ДОО и ЗО. По аргумент на чл. 123 ДОПК, установяващ оборими презумпции за наличието на установени по реда на чл. 122 ДОПК недекларирани доходи, подлежащи на облагане с данъци, следва да се приеме, че доколкото ревизираното лице не е доказало, че върху така установените доходи не се дължат задължителни осигурителни вноски, то законосъобразно с РА са определени тези задължения. Поради така изложените съображения, решението на великотърновския административен съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно и в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Сандев против РА. Разноски на страните за касационното производство не се следват. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение