Определение № 1013 от 04.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3280/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано e по касационна жалба на Н. Л. М. срещу въззивно решение № 77 /23.05.2025 г. по гр.д. № 76/2025 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Кърджалийския районен съд, с което е уважен иск на „Стожул“ ЕООД срещу жалбоподателката Н. М. с правно основание чл.240 ЗЗД за сумата 10 000 лева, представляваща заемна сума по неформален договор за паричен заем, предоставен с преводно нареждане (по банков път).

Насрещната страна „Стожул“ ЕООД в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима, подадена е в установения срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За мотивите на въззивния съд:

Въззивният съд е приел, че между страните няма спор относно това, че на 07.06.2019г. по банкова сметка на ответника е постъпила сумата 10 000 лв., което е установено от преводно нареждане с референтен номер /07.06.2019 г. и от заключението, в т.ч. и допълнително, на допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, като спорно е дали тази сума е дадена от ищеца на ответника след постигнато съгласие по договор за заем от 03.06.2019 г. и дали е дадена с уговорка да бъде върната в срок от три години от получаването й. Налице е признание на ответника, че узнаването на обстоятелството, че постъпилата по банковата й сметка сума е наредена от ищеца, а не от посоченото лице, с което твърди, че се уговорила за заема – Ж. Х.. Не е спорно, че последната е дъщеря на С. Д. С. – управителя на ищеца.

Даването на сумата в заем се установява пряко от представеното от ищеца преводно нареждане за кредитен превод от 07.06.2019г. за сумата 10 000 лв., наредена от ищеца в полза на ответника, по банкова сметка на ответник а в „Интернешънъл Асет банк“, при посочено основание на превода –„по договор за заем от 03.06.2019 г.“. Така представеният документ, с оглед реалния характер на договора за заем и липсата на възражение на получателя на сумата след узнатото получаване на сумата, както и признанието за договаряне на заем, макар и с друго лице, доказват правопораждащия вземането на ищеца факт, като оборването на същия е в доказателствена тежест на ответника, за което насрещно доказване не са събрани доказателства пред първоинстанционния съд, като такива не са сочени и пред въззивната инстанция. Без значение е сключеният между ответника и трето на делото лице предварителен договор за учредяване на право на строеж от 02.03.202018 г., сключеният въз основа на него окончателен договор с нотариален акт № 24 /16.08.2019 г. и постановените решения на ОС-Кърджали от 30.10.2023 г. и на Апелативен съд- П. от 11.04.2024 г., доколкото твърденията на ответника не сочат този договор и процесният договор да са обусловени един от друг. Представената към отговора на исковата молба спогодба, представляваща лист 63 от първоинстанционното дело, не е подписана и като такава не установява обстоятелства от съдържанието й срещу ищеца, но установява такива срещу ответника М., а именно съдържа клауза съгласно която последната се задължава да заплати на „Устра –Холдинг“ АД с ЕИК[ЕИК] получената на 07.06.2019 г. от „Стожул“ ЕООД сума в размер на 10 000 лв. по договор за заем от 03.06.2019 г., като в отговора на исковата молба са изложени твърдения за така уговореното обстоятелство и като доказателство е приложен имейл, с който адвокатът на ответника е изпратил спогодбата за потвърждаване на първото посочено по-горе дружество. Мотивите за сключване на договора за заем, свързани с липсата или наличието на заболяване на ответника и нуждата от пари за лечението му, също са без значение и не следва от представената по делото Епикриза на ХО ИЗ № 3633 /2021г. на “КОЦ-П.“ ЕООД да се правят доказателствени изводи. Не е доказано също, че заемодателят не е собственик на заетата сума или да няма право да я предостави в заем, предвид, че сумата е наредена от негова банкова сметка. Не са събрани доказателства, че между страните е уговорено заетата сума да се върне в 3-годишен срок от получаването й, при което същата е дължима след поканата съгласно 240, ал.4 от ЗЗД, каквато е отправена и връчена на въззивника на 24.01.2024 г.

Въззивният съд е направил следните правни изводи:

От горното следва, че ответникът е получила парите в размер на 10 000 лв., чрез заверяване на банковата й сметка, при което тя е знаела за основанието, на което ищецът е наредил плащането - паричен заем, като ответницата нито му се е противопоставила, нито е върнала получената сума, поради което е доказан валидно сключен между страните по спора договор за заем и основанието, на което е получена от ответника посочената сума, която не е върната след покана, поради което предявеният иск като основателен и доказан следва да се уважи изцяло. Като е стигнал до същите крайни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от посочените във въззивната жалба пороци и следва да се потвърди изцяло, в т.ч. и в частта за разноски, с оглед крайния изход на делото и съгласно правилото на чл.78, ал.1 от ГПК.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Касационната жалбоподателка (нейният процесуален представител) поставя правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основание за допускане на касационно обжалване,, както следва:

1. Следва ли съобразно задължението на съда по чл.235, ал.2 от ГПК и чл.236. ал.2 от ГПК мотивите на съдебното решение на въззивния съд да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства. без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо приема едните и не приема другите. както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не?

Въпросите са формулирани в разновидности.

Свързани са с доводи на жалбоподателката Н. М., че въззивният съд не е обсъдил доводите й, че реално заем и е предоставен не от въззиваемия (ищеца), а от страна на дъщерята на собственика на въззиваемия (ищеца); че липсва основание за предоставянето на такъв заем от страна на въззиваемия (ищеца). тъй като жалбоподателката (ответница по иска) и собственика на ищеца изобщо не са се познавали и от там не е имало как да сключат такъв договор, още по-малко пък жалбоподателката (ответница по иска) да поеме задължението да го върне на въззиваемия.

Твърди се, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика, която дава положителен отговор на поставените въпроси за задълженията на съда да обсъжда доводи и доказателства и да мотивира решенията си.

Въпросите са обуславящи, но видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, не са разрешени както се твърди, а в съответствие с установената практика въззивният съд е обсъдил тези доводи на жалбоподателката (ответник по иска) след като въз основа на преценка на събраните по делото доказателства е установил фактите, на които са основани и е изложил изводите си за тяхната (на доводите) неоснователност. Несъгласието с изводите на въззивния съд не означава противоречиво разрешаване с установената съдебна практика

2 .Следва ли при доказване на елемент от фактическия състав на договора за паричен заем по чл.240 ЗЗД. а именно предаване на парична сума, да се презюмира осъшествяването и на друг елемент от същественото съдържание на договора, а именно поетото задължение за връщане на сумата,. респ. наличие на каузално отношение по договор за заем?

Твърди се, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика.

Въпросът не е обуславящ и видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, не е разрешен както се твърди. Въззивният съд не е приел, че основанието за паричния превод се предполага, а че основанието за паричния превод е посочено (написано) в платежния документ, с което ищецът е доказал основанието на превода и че ответницата, след като е узнала основанието за превеждането на сумата по нейна сметка от ищеца, не се е противопоставила и не е върнала получената сума, нито е провела насрещно доказване за наличие на друго основание за получаването на сумата (не е доказала твърденията си, на които основавала възраженията си, че е получила парите по договор за заем с друг правен субект).

3. След като претендираните като дадени в заем суми не са осчетоводени като такива в дружеството и липсват счетоводни документи за даването им като такива, както и липсва решение на едноличния собственик на капитала за даване на заем, може ли да се приеме, че същите са предоставени в заем, поради това. че в банковото нареждане е записано такова основание?

Твърди се, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Въпросът е свързан с довод, че след като изброените факти не са установени, не може да се направи извод, че ответницата е приела основанието на извършеното по нейната банкова сметка плащане, а още по-малко, че се е съгласила да върне сумата.

Този въпрос не е обуславящ. Изброеното не се отнася до фактическия състав на договора за паричен заем.

Още по-малко може да бъде прието, че може да съществува обусловеност между посочените действия и бездействия на ищеца (заемодателя) и съгласието или несъгласието на ответника (заемателя). Както е посочено от въззивния съд, несъгласието на получилия сумата с получаването й е следвало да бъде изразено с връщането й, а несъгласието с посоченото в платежния документ основание за превеждането й, е следвало да бъде изразено с възражение на получателя на сумата (ответника) до превелия сумата (ищеца) веднага след узнатото получаване на сумата, последвано от връщане на сумата.

Касационната жалбоподателка Н. М. се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него). Такава неправилност може да бъде обусловена от такъв порок на въззивния акт, който да може да бъде установен пряко от неговото съдържание, без да бъде извършван анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение и при установените от инстанцията по същество факти.

В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност (по чл.281, т.3 ГПК).

Поради това настоящият съдебен състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение – че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски, а искането на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно и доказано за сумата 613.55 евро с представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено уговарянето и заплащането на 1200 лева (чиято равностойност в евро е равна на сумата 613.55 евро).

Воден от изложеното съдът