Определение № 183 от 14.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3711/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Варненската апелативна прокуратура против решение № 58 от 20.7.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 248 по описа за 2021 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №432 от 26.2.2021 г. по гр.д.№1532 по описа за 2020 г. на Варненския окръжен съд, ГО, 11-ти състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на П. Г. М. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ 8 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в престъпление по чл.339, ал.1, предложение второ от НК. Касаторът твърди, че решението на Варненския апелативен съд е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС относно критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. П. Г. М. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: П. Г. М. е изложил в исковата молба, че Прокуратурата на Република България е повдигнала и поддържала срещу него от 2016 г. до 16.07.2019 г. обвинение в престъпление по чл.339, ал.1, предложение второ от НК заради това, че е държал огнестрелно оръжие/пистолет „Макаров“/ без надлежно разрешение. След като е бил оправдан с влязла в сила на 16.07.2019 г. присъда, той е завел срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. В исковата молба е посочил, че тези вреди се състоят в подробно описано влошаване на физическото и психическото му състояние, както и в накърняване на репутацията и доброто му име в обществото, създадени от дългогодишната служба в МВР, приключила с награди и звание „полковник“. Въз основа на събраните по делото доказателства Варненският окръжен съд е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца 8 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди от незаконното наказателно преследване и е отхвърлил иска над тази сума до пълния предявен размер от 30 000 лв. За да определи размера на обезщетението, този съд е взел предвид, че наказателното производство е продължило около две години-от привличането на ищеца като обвиняем на 16.06.2017 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 16.07.2019 г. Констатирал е, че този период е значим, защото са настъпили неблагоприятни промени в психологическото състояние на ищеца. Съобразил е, че обвинението е за тежко по смисъла на НК престъпление, тъй като предвиденото за него наказание „лишаване от свобода“ от две до осем години, а ищецът е бил с чисто съдебно минало. Взел е предвид, че наказателното производство се е отразило най-вече върху доброто име и авторитет на ищеца, създадени през годините, в които той е бил на престижна държавна служба. Накърнени са били неговото честолюбие, достойнство и престиж в служебните среди, които М. е възприел като високи за него ценности. Според медицинската експертиза след обвинението се наблюдава умерена тревожност и лека депресивност, нарушения на съня, заедно с чувство за вина спрямо близки и семейство. Ищецът е бил потиснат и затворен, изглеждал обиден и притеснен. Варненският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която Прокуратурата на Република България е била осъдена да заплати на ищеца 8 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконното наказателно преследване. Посочил е като критерии за определяне размера на обезщетението продължителността на наказателното производство от две години и един месец, обстоятелството, че повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от ДР на НК, осъждането на ищеца на първа инстанция на наказание „лишаване от свобода“ за две години, което е причинило стрес в по-голям обем и най-вече- накърняването на изградения от ищеца по време на професионалната му дейност авторитет в социалната среда и уронването на доброто му име в обществото. Тъй като ищецът е добре образован човек, който не е осъждан, а напротив-изградил е кариера в системата на МВР, повдигнатото обвинение се е отразило с много по-голям интензитет върху неопетнената му дотогава репутация. Съдът е констатирал също, че е бил негативно променен начинът му на живот-той се е изолирал, отдръпнал се е от социалния си кръг, останал е огорчен неудовлетворен и с остатъчни психологически проблеми. Така постановеното въззивно решение не противоречи, а съответства на практиката на ВКС по повдигнатия от касатора въпрос. Всички посочени в решението критерии за определяне размера на неимуществените вреди от незаконно повдигнатото обвинение са меродавни и съответстват на т. ІІ на ППВС №4/1968 г., на т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК на ВКС и на практиката на отделни състави на ВКС. Както е изяснено в решения № 27 от 27.2.2020 г. по гр. д. № 2614/2019 г. на III ГО, № 243 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 1111/2019 г. на III ГО, № 220 от 6.01.2020 г. по гр. д. № 490 от 2019 г. на III ГО и № 127 от 21.05.2019 г. по гр.д. № 1881/2018 г. на IV ГО на ВКС, сред най-важните критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди са отражението върху личния, обществения, социалния и професионалния живот на пострадалия. Затова предопределящи по-високия размер от обичайния на присъденото обезщетение, са вредите, произтекли от накърненото добро име и авторитета на ищеца в неговото социално обкръжение. От решаващо значение е безупречната дългогодишна професионална кариера на ищеца в органите на МВР и изградената му професионална репутация, която е била незаслужено опетнена от незаконното обвинение. Между цитираните от касатора решения на ВКС и обжалваното решение няма никакви принципни разлики, които могат да обусловят допускане на касационното обжалване. При служебна проверка се констатира, че решения № 449 от 16.05.2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г., №554 от 2012 г. по гр. д. № 266/2012 г., 263 от 21.3.2017 г. по гр. д. № 627/2016 г. и №70 от 29.3.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на IV ГО на ВКС нямат никакви сходства дори с фактическата обстановка по настоящото дело, освен че касаят случаи, при които ВКС е намалявал размера на присъдените обезщетения. Решение № 251 от 21.12.2015 г. по гр.д. № 812/2015 г. на III ГО на ВКС даже не се отнася до случай на предявен иск срещу прокуратурата с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Решение № 112 от 14.6.2011 г. по гр. д. № 372/2010 г. на IV ГО на ВКС касае хипотеза, при която претърпените от ищеца вреди следва да бъдат ценени с оглед доказателствата за предишни ефективно изтърпени присъди, в решение №832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на IV ГО на ВКС обезщетението е намалено, тъй като ищецът е осъждан и изтърпявал наказания. Решение №376 от 21.10.2015 г. по гр. д. № 514/2012 г. на IV ГО се отнася до неверни обяснения на ищеца в наказателното производство, допринесли за повдигане на обвинението, а решение №61 от 28.4.2016 г. по гр. д. № 4546/2015 г. на III ГО на ВКС третира въпроса за глобално определяне на обезщетението при множество дела за незаконни обвинения. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд не следва да се допуска. При този изход на спора касаторът дължи на пълномощника на П. М. 547,50 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение