Определение № 9862 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8880/2026 г.

Производството е по чл.229, ал.1, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на С. И. Я., чрез адв. Е. Т.- Кацева, против Определение № 392 от 04.02.2026 г., постановено по административно дело № 2422/2025 г. по описа на Административен съд- Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Заповед № 709/24.11.2025 г. на председателя на Районен съд- Сандански, с която е разпоредено да не се изплаща допълнително трудово възнаграждение на съдия С. Я. за 2005 г. Наведените оплаквания в частната жалба са за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът – административен ръководител- председател на Районен съд- Сандански, в писмен отговор оспорва изцяло частната жалба и излага аргументи в подкрепа на становището си Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане жалбата на съдия С. Я. и да прекрати производството по делото, съдът е анализирал съдебната практика по нормативната уредба в контекста на отправеното искане и приел, че жалбата срещу оспорената Заповед № 709/24.11.2025 г. на председателя на Районен съд- Сандански представлява вътрешнослужебен акт, който не обуславя допустимост на съдебно оспорване по АПК. Въпреки обемното изложение на мотиви, застъпени в практиката на Върховния административен съд по отношение на сходни казуси, вкл. и по отношение на водени дела от страна на частната жалбоподателка, както и липсата на собствени мотиви, което настоящият състав на съда не толерира, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, за който не са налице касационни отменителни основания. Определението е правилно. При вярно установената фактическа обстановка по делото, съдът е формирал правилен правен извод за недопустимост на подадената жалба срещу Заповед № 709/24.11.2025 г. на председателя на Районен съд- Сандански. Административнопроцесуалният кодекс не се прилага за актове, отнасящи се до извършване на вътрешна административноорганизационна дейност, освен ако с тях се създават предпоставки и условия, при които могат да бъдат засегнати права или защитени от правото интереси на други лица. По силата на чл.2, ал.2, т.3 от АПК, от приложното поле на закона са изключени актовете на административните органи, с които се създават задължения за техни подчинени органи или се разрешават вътрешнослужебни въпроси. В случая отсъства предвиденото в същата норма изключение - наличие на засегнати права и интереси на други лица, обуславящо допустимост на обжалването по съдебен ред. С оглед вътрешноведомственото им естество тази категория актове не съдържат властническо волеизявление, което едностранно да поражда промяна в правната сфера на гражданите. За такива вътрешнослужебни актове съдебното обжалване е недопустимо по аргумент от чл.2, ал.2, т.3 АПК. Определянето на акта като административен следва от определени характеристики, извлечени от съдържанието му, съпоставени с последиците от издаването му. Така издадената заповед има характер на вътрешноорганизационен акт на административния ръководител на Районен съд- Сандански, няма характер на правораздаване и на изпълнително- разпоредителна дейност, поради което не притежава белезите на административен акт като обект на съдебно оспорване. Като е приел жалбата на С. И. Я. за процесуално недопустима и е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения, на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,