Решение № 806 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10155/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Строна консулт" ООД, чрез адв. Х. Джавгова като процесуален представител, против Решение № 2405 от 17.07.2025 г., постановено по административно дело № 496/2025 г. по описа на Административен съд – Плевен. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е формирал мотиви по наведените от жалбоподателя доводи и възражения, а по същество се оспорват правните изводи за доказаност на предпоставките за издаване на процесната заповед, която се счита, че нарушава принципа по чл.6 АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество чрез отмяна на оспорения административен акт. Претендират се разноски. Ответникът - началникът на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, чрез пълномощника си гл. юрк. Р. Аврамов, изразява становище за оспорване на касационната жалба и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на "Строна консулт" ООД срещу заповед № РД-27-92/11.04.2025 г. на началника на ДНСК, с която на основание чл. 167, ал. 9, т. 1 ЗУТ, е прекратено действието на удостоверение № РК-0891/01.06.2022 г., издадено на дружеството за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗУТ - оценка на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор, със срок на валидност до 01.06.2027 г. За да постанови горния резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона писмена форма и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обосновал е извод за спазена административна процедура по чл.26, ал.1 АПК и осигурено участие на дружеството в започналото производство, в което е реализирало правото си на защита. Въз основа на цялостен анализ на събрания доказателствен материал, е констатирано изпълнение на предпоставките, предвидени в приложената правна норма на чл.167, ал.9, т.1 ЗУТ, както и отсъствие на нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 АПК. Отречени са като неотносими доводите на жалбоподателя за маловажност на административните нарушения, за извършването на които са сключени споразуменията по чл. 58г ЗАНН, съставляващи основание за издаване на оспорената заповед. Обжалваното съдебно решението е правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Неоснователни са наведените в жалбата оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 172а, ал.2 АПК. Противно на твърденията на жалбоподателя, съдът е извършил проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК, като е събрал относимите за спора доказателства, обсъдил е доводите и възраженията на страните, отговор на които се съдържа във формираните мотиви на съдебния акт. Последните се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Видно е, че до жалбоподателя е изпратено уведомление по чл.26, ал.1 АПК за образуваното административно производство, в което е посочена „цялостна информация“ /по терминологията в жалбата/, респ. конкретните фактическите обстоятелства – споразуменията по чл.58г ЗАНН, относими към състава на чл.167, ал.9, т.1 ЗУТ и предвидените с разпоредбата правни последици. Видно е също, че страната е реализирала правото си на възражение и противно на наведените оплаквания, е имала процесуалната възможност да изрази становище по събраните доказателства и да представи доказателства, с което е изпълнено изискването на чл.34, ал.3 АПК. Законосъобразен е и изводът на съда за доказано материалноправно основание по чл.167, ал.9, т.1 ЗУТ. Според приложената разпоредба, действието на удостоверението (за извършването на дейностите по чл.166, ал.1, т.1 ЗУТ), се прекратява преди изтичането на срока, за който е издадено, при влезли в сила две наказателни постановления за срок три години, с които са наложени имуществени санкции на юридическото лице или на едноличния търговец по този закон или нормативните актове по прилагането му. В случая са безспорно установени релевантните факти, а именно, че на „Строна консулт“ ООД е издадено удостоверение № РК-0891/01.06.2022 г. от началника на ДНСК, за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗУТ - оценка на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор, със срок на валидност до 01.06.2027 г.; че дружеството е сключило три споразумения с №№ ВН-47-ДНСК12/14.02.2025 г.; ВН-48-ДНСК13/14.02.2025 г. и ВН-49-ДНСК14/14.02.2025 г., с началника на ДНСК като административнонаказващ орган, с които за извършени административни нарушения по чл. 158, ал.2, изр.1 ЗУТ и на основание чл. 237, ал.1,т.22 ЗУТ са определени имуществени санкции в размер по 700,00лв. при усл. на чл. 58г, ал. 8 ЗАНН, които „Строна консулт“ ООД е заплатила на 07.03.2025 г., от която дата споразуменията влизат в сила съгласно чл.58г, ал.11, изр. първо ЗАНН и имат последиците на влязло в сила наказателно постановление, съгласно чл.58г, ал.11, изр. второ ЗАНН. От изложеното следва изводът, че са осъществени материалноправните предпоставки, предвидени в чл.167, ал.9, т.1 ЗУТ и обжалваната заповед е законосъобразен административен акт. При издаване на същата, органът действа при условията на обвързана компетентност и е задължен при наличие на основанията за това да упражни законовите си правомощия, с оглед на което са правно ирелевантни тежестта на извършените административни нарушения и вредоносните последици от тях, съставляващи обстоятелства, относими към административнонаказателната отговорност на дружество. Съображенията на административния съд в горния смисъл, с които са отхвърлени доводите на жалбоподателя за маловажност на нарушенията и за несъразмерност по см. на чл.6 АПК на обжалвания административен акт, са обосновани и законосъобразни. Оспореното решение за отхвърляне на предявената жалба е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора в полза на ДНСК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева, равняващо се на 102,26 евро, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,