Определение № 4232 от 17.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10647/2025 г.
ВАСШесто отделение17.04.2026 г.докладчик Явор Колев
Диспозитив
ОТМЕНЯ протоколно определение от 24.03.2026 г. по адм. дело № 10647/2025 г. за даване ход по същество. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Транселстрой“ ЕООД, със седалище в гр. Горна Оряховица срещу Решение № 3048/25.09.2025 г., постановено по административно дело №1016/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 10647/2025 г. по описа на Върховния административен съд. ОСЪЖДА Транселстрой“ ЕООД, със седалище в гр. Горна Оряховица да заплати на Национален осигурителен институт с адрес гр.София, бул.”Ал. Стамболийски” №62-64 разноски по делото за тази инстанция в размер на 41 (четиридесет и едно) евро. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. С. Илиев за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. Определението може да се обжалва с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ
Мотиви
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на „Транселстрой“ ЕООД със седалище в гр. Горна Оряховица, представлявано от управителя И. Н., чрез адв. И. Николаев, срещу Решение № 3048/25.09.2025 г., постановено по административно дело № 1016/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Излагат се доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение №1012-04-76#34 от 29.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-04-77 от 04.09.2024 г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ в същото поделение на НОИ, или респ. делото се върне за ново разглеждане за изясняване причинната връзка между извършваната работа и увреждането. В деловодството на Върховен административен съд на 15.04.2026г. е постъпила молба от „Транселстрой“ ЕООД със седалище в гр. Горна Оряховица, чрез адв. Николаев, с която заявява, че на основание чл.214, ал.1 от АПК оттегля касационната жалба и моли на основание чл.215, т.5 от АПК същата да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство се прекрати. С молбата се представя и сключена спогодба между касационния жалбоподател и заинтересованите физически лица, в която е споразумяно (клауза 5) подадената по настоящото дело касационна жалба да се оттегли. Искането основателно. Страна по делото е „Транселстрой“ ЕООД, представлявано от управителя И. Н., чрез адв. И. Николаев. Налице са предпоставките на чл.214, ал.1 от АПК, според който оспорващият може да оттегли или да се откаже изцяло или отчасти от оспорването до приключване на касационното производство. Оттеглянето е редовно и допустимо, като подадено пред Върховния административен съд, пред който делото е висящо, и в писмена форма. Касаторът разполага с правото да оттегли касационната си жалба изцяло или отчасти при всяко положение на делото, като с това едностранно волеизявление десезира касационния съд. Когато оттеглянето се прави извън съдебно заседание, е необходимо то да бъде изразено с писмено заявление, което условие в случая е спазено. С оглед извършеното оттегляне, касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати на основание чл.215, т.5 от АПК. Съгласно чл.143 ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. С оглед изхода на спора на НОИ следва да се присъдят разноски в размер на 41 евро на основание чл.143 ал.3 ГПК, във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ, за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на отговор на касационната жалба и становище, без явяване в съдебно заседание. Искането на адв. С. Илиев за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата е неоснователно и следва да се остави без уважение, тъй като в настоящото съдебно производство не е представен договор за правна защита и съдействие между ответниците и адв. Илиев и липсва отразяване на конкретната хипотеза по чл.38, ал.1 ЗА, наложила осъществяването на безплатната правна помощ. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение,
Цитирани разпоредби
9- чл. 208 АПК
- чл. 214, ал. 1 АПК
- чл. 215, т. 5 АПК
- чл. 143, ал. 3 ГПК
- чл. 38, ал. 1 ЗА
- чл. 37, ал. 1 ЗПП
- чл. 25, ал. 3
- чл. 38, ал. 2
- чл. 60, ал. 1