Определение № 16 от 23.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 12/2009 г.

Производството е образувано по направено искане по нохд №1469/2008г. на Ловешки районен съд за промяна на подсъдността на основание чл. 43,т.3 НПК. Прокурорът е представил писмено заключение, че искането е основателно, поради което делото следва се изпрати на друг еднакъв по степен съд за решаване по същество. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: Искането за промяна на подсъдността е свързано с направени самоотводи от съдиите при Ловешки районен съд по реда на чл. 31 ал.1 и 3 вр. чл.29, ал.2 НПК, които настоящият състав приема за основателни по следните съображения. Делото е образувано в районния съд по обвинителен акт срещу Д. С. М. от с. П., Ловешка област за извършено престъпление по чл. 206, ал.1 НК. Видно от съобразителната част на приложените към делото определения с които са мотивирани направените от съдиите при районният съд самоотводи, отменителното решение №546/14.11.2008г. по внохд №233/2007г. на Плевенски окръжен съд, както и обстоятелството, че М. М., снаха на подсъдимият, е служител в районният съд, налице са предпоставките на чл. 29, ал.2 НПК, поради които Ловешки районен съд не може да формира състав за разглеждане на делото. Затова Върховния касационен съд, приема, че по правилата за местната подсъдност делото следва да се изпрати на Плевенски районен съд, като еднакъв по степен съд за произнасяне по внесения обвинителен акт. По изложените съображения и на основание чл.44, ал.1 вр. чл.43, т.3 НПК Върховния касационен съд, второ наказателно отделение