Определение № 1329 от 06.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 771/2026 г.

Производството е по чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Алгае Фарм" АД със седалище и адрес на управление в гр. София против определение № 5236 от 18.11. 2025 г., постановено по адм.д. № 1349/2024 г. на Административен съд - Пазарджик, с което съдът е оставил без уважение молба на дружеството за освобождаване от държавна такса в размер на 170 лв. по подадена частна жалба срещу определение от 07.08.2025 г. по адм. д. № 1349/2024 г. по описа на АС - Пазарджик, както и на исканео за предоставяне на правна помощ за приподписване на същата частна жалба, както и за процесуално представителство. Според дружеството изводите на съда са неправилни и незаконосъобразни. Иска отмяна на определението. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Видно е от данните по делото, че "Алгае Фарм" АД е обжалвало постановено определение от 07.08.2025 г. по адм. д. № 1349/2024 г. на АС - Пазарджик. Съдът с разпореждане № 4172 от 17.09.2025 г. е дал указания на частния жалбоподател да внесе 170 лева дължима държавна такса по сметка ВАС; частната жалба да бъде приподписана от адвокат или юрисконсулт с представяне на пълномощно за приподписването, като в случай, че законният представител на жалбоподателя е лице с юридическа правоспособност, да представи удостоверение за придобита юридическа правоспособност. Дружеството с молба от 22.10.2025 г. е поискало да бъде освободено от внасяне на държавна такса по частната жалба поради финансови затруднения, както и да му бъде предоставена правна помощ, изразяваща се в приподписване на подадената частна жалба и процесуално представителство по делото. Административният съд - Пазарджик с обжалваното определение е приел исканията за неоснователни. Според съда чл. 227а, ал. 2 АПК създава правна възможност жалбоподателят да бъде освободен от заплащането на държавна такса в определени случаи, но адресат на възможността са единствено физическите лица, които нямат достатъчно средства да я заплатят. Приел е, че търговско дружество може да се възползва от тази нормативно установена възможност, ако характерът на предмета на спора и значимостта на неговия интерес предпоставят това, като се прецени възможността за ефективна защита с оглед стадия на производството, размера на разноските и дали те са непреодолимо препятствие за достъпа до правосъдие, правноорганизационната форма на юридическото лице и неговите финансови възможности, съществуването на обективна възможност за набавяне на средствата за разноски, съществуването на имуществени права на дружеството, от които същото да генерира приходи и други. Посочил е, че дружеството притежава активи със значителна стойност, разполага с оборудване, недвижими имоти и производствени мощности, реализира оборот и има вземания. Затрудненията, сочени от дружеството, са част от нормалния търговски риск и твърденията за загуба за 2024 год. е декларативна, не е публикувана официално в Търговския регистър. Съдът е приел за неоснователно и искането за предоставяне на правна помощ за приподписване на частната жалба предвид разпоредбите на чл. 5 и чл. 22 от Закона за правната помощ (ЗПП) и обстоятелството, че жалбоподателят е юридическо лице. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК такси и разноски в производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. ЕСПЧ признава правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса ( решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша, решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic - CATV срещу Полша), но само в случаи, в които достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, включително финансови. Когато става дума за юридически лица, гарантираното право на достъп до съд се предоставя на националният съд, който може да прецени дали плащането на държавна такса представлява непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие, като съобразява правноорганизационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за подаването на жалбата; процесуалното поведение на тази страна в съдебното производство. Дружеството-жалбоподател в случая е представило доказателства, с които да обоснове искането си, а именно ГФО за 2022 г. и 2023 г. Твърденията, че отчита загуби за 2024 година са недоказани, тъй като липсват представени официални данни за това, а както правилно е посочил първоинстанционният съд, временните загуби са част от търговския риск. Дружеството притежава дълготрайни материални активи и не е обявено в несъстоятелност. Предвид предмета на делото; етапа, на който се намира производството - проверка редовността на подадена частна жалба; размера на дължимата държавна такса, от която частният жалбоподател иска да бъде освободен, правно-организационната му форма и факта, че е юридическо лице, преследващо стопанска цел, по отношение на което не са изложени твърдения за значителна финансова затрудненост, нито са представени доказателства за такава, правилен е изводът на съда за неоснователност на искането. Правилен е и правният извод за неоснователност на искането за предоставяне на правна помощ за приподписване на подадената частна жалба срещу определение от 07.08.2025 г. по адм. д. № 1349/2024 г. на АС - Пазарджик, както и за процесуално представителство по делото. Законът за правната помощ е приет с оглед осигуряване на достъп до правосъдие на физически лица, намиращи се в материална и социална затрудненост, като съгласно чл. 5 ЗПП правна помощ се предоставя на физически лица на основанията, предвидени в този или други закони. Съгласно чл. 23, ал. 3 ЗПП правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства съдът прецени, че страната - физическо лице няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Правилно съдът е посочил, че в конкретния случай не са изпълнени предпоставките на чл. 5 ЗПП предвид обстоятелството, че страната, която иска предоставяне на правна помощ, е юридическо лице - търговец. Като е оставил без уважение молбите на "Алгае Фарм" АД, Административният съд - Пазарджик е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд