Решение № 3333 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12176/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на образованието и науката (МОН), подадена срещу съдебно решение № 1487/16.10.2025 г., постановено по адм. д.259/2025 г. по описа на Административен съд - Шумен (АС - Шумен) в частта, с която по искова молба на С. С. М. по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), МОН е осъдено да й заплати обезщетение в размер на 21780 лв. ведно със законната лихва от 22.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и делото да се реши по същество. Съображения в подкрепа на твърдението, че размерът на обезщетението е 16086,00 лв., а не в определената от първата инстанция сума, и и исканията са изложени в касационната жалба в открито заседание. Не претендира разноски и не прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна С. С. М. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, писмена защита и в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваната част от съдебно решение 1487/16.10.2025 г., постановено по адм. д.259/2025 г. по описа на Административен съд – Шумен, МОН е осъдено на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл да заплати на С. С. М. обезщетение за периода 20.03.2024 г. – 20.09.2024 г. в размер на 21780 лв. ведно със законната лихва от 22.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Административният съд е приел за установено, че със Заповед № РД-10-439/18.03.2024 г. на министъра на образованието и науката е прекратено служебното правоотношение на С. М. като началник на Регионалното управление на образованието – Шумен (РУО-Шумен). Тази заповед е отменена с влязло в сила на 22.05.2025 г. съдебно решение. От тези два факта съдът е обосновал извод за наличие на основание за определяне на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. За определяне размера на обезщетението съдът е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и експертни заключения относно размера на основната заплата за длъжността началник на РУО-Шумен както към 22.05.2025 г. (момента на признаването на уволнението за незаконно) така и в други периоди, за които има твърдения, че са от правно значение. Първоинстанционният съд е приел, че искът с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е изцяло основателен като е мотивирал изчисляването на обезщетението на база основна заплата в размер на 3630 лв., какъвто е размерът за длъжността началник на РУО-Шумен към 22.05.2025 г. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. АС-Шумен се е произнесъл по процесуално допустим осъдителен иск, предявен от лице, твърдящо, че има право да получи парични суми от ответната страна - юридическо лице, за което се твърди, че е задължено да заплати търсените обезщетения - по чл. 104, ал. 1 от ЗДл. Нормативната уредба на ЗДСл създава специален ред за обезщетение за вреди, причинени на държавни служители, чието служебно правоотношение е прекратено със заповед, която е отменена по съдебен ред, като определя дължимото обезщетение по вид и размер - чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. При напълно изяснена фактическа обстановка, административният съд е обосновал законосъобразни правни изводи относно наличието на основание за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСЛ, без да бъдат допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. С отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение за незаконно уволнения служител възниква правото да получи обезщетение в размер на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно, за цялото време, през което не е заемал държавна служба, но за не повече от 6 месеца. В случая няма твърдения и доказателства, че С. М. е заемала друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавала възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, поради което има право на пълния шесткратен размер на основната заплата за длъжността, която е заемала преди незаконното уволнение. Размерът на обезщетението е правилно определен в обжалваното решение. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Законодателят изрично е фиксирал момента, който има правно значение за определяне на размера на основната заплата, която да се използва като база за изчисляване на дължимото обезщетение без да го свързва с личността на държавния служител. Доводите в касационната жалба, на които първата инстанция изключително подробно е отговорила, за приложимост на други размери на основната заплата за същата длъжност, но в други моменти противоречат на изричната правна норма, поради което и не е възможно да бъдат споделени. Липсват твърдения и доказателства за заплащане на някаква част от обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл въпреки доводите на МОН относно друг по-малък негов размер. На основание чл. 221, ал.2, изр. второ от АПК касационната инстанция споделя изцяло аргументацията на първата инстанция по този въпрос. По изложените съображения съдебното решение в обжалваната му част трябва да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано. При постановяването му не са допуснати никакви процесуални нарушения. По водене на делото ответната страна е направила разноски в размер на 2360 лв. (1206,65 евро), поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, трябва да й бъдат възстановени от бюджета на касационния жалбоподател. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на пето отделение,