Определение № 8029 от 21.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7918/2024 г.

Производството е по реда на чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по две молби за допълване на решение № 447/17.01.2025 г. по адм. д. № 7918/2024 г. по описа на Върховния административен съд в частта за разноските – първата (вх. № 2387/14.02.2025 г. – л. 104 от касационното дело), подадена от юрк. Т. Георгиева, в качеството й на пълномощник на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България (касационен жалбоподател по посоченото дело), втората (вх. № 3777/11.03.2025 г. – л. 112, пак там), подадена от О. Ш. с [ЛНЧ], гражданин на Руската федерация (ответник по касация). Молбата, подадена от юрк. Георгиева, е с правно основание чл. 176, ал. 1 АПК и обективира твърдение, че настоящият състав на трето отделение при Върховния административен съд не е обсъдил възражението в касационната жалба относно неоснователността на искането на първоинстанционния жалбоподател за присъждане в полза на представляващия го адвокат на разноски в размер на 1000.00 лв. за производството пред първата съдебна инстанция. Налице е позоваване на разпоредбата на чл. 92 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), за която е преценено, че е специална по отношение на разпоредбата на чл. 143 АПК, поради което е изразено становище за недължимост на присъденото от първата инстанция в полза на адв. Г. Маринов адвокатско възнаграждение. Насрещната по тази молба страна – О. Ш. я оспорва, като недопустима и неоснователна с молба от 11.03.2025 г. – л. 113 от касационното дело. Иска оставянето й без уважение. Втората молба е с правно основание чл. 248, ал. 1, предл. първо ГПК и съдържа искане за допълване на касационния съдебен акт в частта за разноските, като на адв. Маринов бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника по касация за производството пред касационния съд – хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.), във вр. с ал. 2 от с.р. Насрещната по тази молба страна – Председател на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), със седалище и адрес на управление в София, на бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 114Б, я оспорва, като неоснователна, в писмен отговор, именуван „становище“ (от л. 117 до л. 119 от касационното дело), представен в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Иска оставянето й без уважение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява молбата, подадена от юрк. Георгиева, като процесуално допустима за разглеждане по същество, но неоснователна, а молбата с правно основание чл. 248, ал. 1, предл. първо ГПК, като процесуално недопустима. Съображенията за това са следните: С решението, чието допълване се иска, настоящият състав на касационната инстанция е оставил в сила решение № 5608 от 20.06.2024 г., постановено по адм. д. № 927 по описа за 2024 г. на Административен съд – Пловдив, с което, по жалба на Ш., е отменено Решение № 2985/21.02.2024 г. на Председателя на ДАБ в частта му, в която на чуждия гражданин е отказано предоставянето на хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молбата на лицето за предоставяне на хуманитарен статут, подадена в лично качество и като представител на детето К. Ш.. Със същото решение е отхвърлена жалбата на руския гражданин против Решение № 2985/21.02.2024 г. на Председателя на ДАБ в частта му, в която на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и ДАБ е осъдена да заплати на представляващия Ш. адв. Г. Маринов сумата от 1000.00 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на жалбоподателя. Съгласно чл. 176, ал. 1 АПК, съдът може да постанови допълнително решение, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, по свой почин или по искане на страна, предявено в едномесечен срок. По предписанието на чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, съдът може да допълни или да измени постановеното по делото решение в частта му за разноските, като това право може да се упражни в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му. В конкретния случай, видно от материалите по делото, Председателят на ДАБ не се е възползвал от възможността да поиска, в дадения му 14-дневен срок за обжалване, изменение на решение № 5608/20.06.2024 г., постановено по адм. д. № 927/2024 г. на Административен съд – Пловдив в частта, в която е ДАБ е осъдена да заплати на адв. Маринов сумата от 1000.00 лв. за адвокатски хонорар за оказана от последния на Ш. безплатна адвокатска помощ за производството пред първата инстанция. По тази молба е бил компетентен да се произнесе първоинстанционният съд. В касационната си жалба до Върховния административен съд Председателят на ДАБ е оспорил решението на Административен съд – Пловдив и в частта относно осъждането на ДАБ да заплати на адв. Маринов адвокатско възнаграждение, като е развил съображения, че такива не се дължат. Със съдебното решение, чието допълване се иска, касационната инстанция е оставила в сила първоинстанционния съдебен акт, произнасяйки се с диспозитив, съответстващ на изложените мотиви, т.е. по целия предмет на спора. Липсата на израза, че решението следва да бъде оставено в сила „изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски“, не води до порочност на съдебния акт, защото произнасянето по разноските е акцесорно и е пряко обвързано с изхода на възникналия спор. След като касационната жалба е приета за неоснователна по основния въпрос, то и въпросът за разноските е приключен. В този смисъл липсва непълнота на решението по адм. д. № 7918/2024 г. на Върховния административен съд, респ. подадената от юрк. Георгиева молба за допълване е неоснователна. Подадената от Ш. молба за допълване на решение № 447/17.01.2025 г. по адм. д. № 7918/2024 г. на Върховния административен съд в частта за разноските е процесуално недопустима, като подадена извън срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Решението е постановено на 17.01.2025 г., а молбата, видно от данните по делото (л. 112), е входирана на 11.03.2025 г., т.е. извън преклузивния едномесечен срок, което означава, че следва да се остави без разглеждане, като просрочена. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия