Определение № 51 от 04.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 314/2021 г.

Производството е по чл. 257 ГПК. Образувано е по молба, озаглавена „Жалба срещу бавност“, подадена от П. А. А., с искане „за определяне на срок за подготовка и приподписване на И.М. с оглед допускане на делото до касационна инстанция“която се иска определяне на срок „за подготовка и приподписване на И.М. с оглед допускане на делото до касационна инстанция“. Докладчикът по делото – съдия Ц. Л. е изпратил становище по реда на чл. 255, ал. 2 ГПК, в което е посочил, че производството по иска на молителя е било прекратено с определение на СГС /Софийски градски съд/, а първоинстанционното определение е било потвърдено с определение на Софийски апелативен съд по настоящето дело. В становището са изложени подробно обстоятелствата по случая. От данните по делото е видно, че състав на САС /Софийски апелативен съд/ е постановил определение № 1934/08.09.2020 г. по ч. гр. дело № 2692/2020 г., с което е потвърдено разпореждане № 18313/03.07.2020 г. по гр. дело № 13925/2019 г. на СГС. Във връзка с обжалването на въззивното определение, П. А. е поискал правна помощ с молба, постъпила в САС на 02.10.2020 г. САС е уважил молбата с определение от 08.10.2020 г. по ч. гр. дело № 2692/2020 г. и е изпратил писмо до САК /Софийска адвокатска колегия/ на същата дата за предоставяне на правна помощ на П. А.. От данните по делото е видно още, че САК е определила за осъществяване правна помощ на ищеца – П. А., адвокат Д. Д.. С определение № 2270/14.10.2020 г. по ч. гр. дело № 2692/2020 г., съставът на САС е нзначил адвокат Д. Д. за служебен адвокат на ищеца А., който да изготви и приподпише частна касационна жалба срещу въззивното определение, както и до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. От данните по делото е видно, че съдът е изпращал двукратно препис от определението си - № 2270/ 14.10.2020 г. по ч. гр. дело № 2692/2020 г. по чл. 95, ал. 2 ГПК на адреса, посочен от адвокатската колегия, като при второто връчване, на 14.12.2020 г. било удостоверено от връчителя, че адвокат Д. е починал на 13.12.2019 г. Изложените обстоятелства се установяват от данните по делото. За периода от 18.12.2020 г. до 18.01.2021 г., съдията докладчик Ц. Л. е ползвал отпуск. На 20.01.2021 г., съставът на САС е постановил определение за изпращане на писмо до председателя на САК с искане да бъде посочен служебен адвокат, който въззивният съд да назначи за процесуален представител на ищеца. Искането, обективиращо посоченото писмо от 22.01.2021 г. е приложено към делото. С оглед изложеното и при съпоставка на датите, на които са били осъществени процесуалните действия по предоставяне правна помощ на П. А., настоящият състав счита, че не е налице необосновано забавяне по смисъла на чл. 257, ал. 2 ГПК. С постановяване на определението от 20.01.2021 г. за изпращане писмо до председателя на САК, с искане да бъде посочен служебен адвокат, който въззивният съд да назначи за процесуален представител на ищеца са отстранени пречките по движение на производството, поради което липсва необходимост от даване на допълнителни указания. Затова молбата с правно основание чл. 257 ГПК следва да се отхвърли. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение