Определение № 441 от 20.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 787/2023 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 87564/02.11.2022 г. по регистъра на Районен съд -Пловдив, подадена от В. А. З. чрез адв. Г. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение № 794/14.03.2022 г. по гр. д. № 7303/2021 г. по описа на същия съд, потвърдено с решение № 1032/14.07.2022 г. по гр. д. № 1334/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив. С атакуваното решение е уважен предявеният от Ф. Н. П. против В. А. З. иск с правно основание чл. 243 ЗЗД и последната е осъдена да предаде на ищцата държането на предоставен й за ползване недвижим имот - апартамент № .., находящ се в [населено място], на [улица], с площ от .. кв. м., ведно с прилежащите му изба № .. с площ от .. кв. м. и 2.17 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена тя, и са присъдени разноски. В молбата за отмяна се твърди, че в следствие на нарушение на съответните правила молителят е бил лишен от възможност да участва по делото, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Лишаването от упражняване на това процесуално право се дължало на факта, че връчването по делото на съобщенията и на останалите съдебни книжа, на които страната е адресат, било нередовно, доколкото процедурата по чл. 46 (връчване на друго лице) и по чл. 47, ал. 1 и ал. 2ГПК (връчване чрез залепване на уведомление) изобщо не била проведена. В тази връзка се сочи, че връчителят не е търсил лица, които да се съгласят да приемат съобщението и книжата със задължение да ги предадат на адресата; не е залепил уведомление на посочения от ищеца адрес на ответника - настоящ молител; не е пуснал уведомление в пощенската кутия на адресата; не е събрал сведения дали ответникът живее или не на адреса по исковата молба - било от управителя на етажната собственост, било от съседи. Поддържа се също, че описаните процесуални нарушения не са констатирани от съда, а вместо това е назначен особен представител на ответника при предпоставките по чл. 47, ал. 6 ГПК, които не били налице. Излагат се твърдения, че колкото и назначеният на горното основание адвокат да е добросъвестен при упражняване на правата по представителството по делото (да приложи знания, умения и да покаже старание) не би могъл да осъществи адекватна защита на интересите на ответника, най - малкото поради отсъствие на достатъчно данни за осъществилите се релевантни факти и обстоятелства по спора. Ответникът Ф. Н. П. не е подала отговор по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като прецени по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК допустимостта на молбата за отмяна намира следното: Молбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и изхожда от процесуално легитимирана страна. Подадена е на 02.11.2022 г., в предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК преклузивен срок, с оглед наведените твърдения и представени от молителката доказателства, че е узнала за влязлото в сила решение с връчена й - чрез нейната майка -призовка за доброволно изпълнение с изх. № 7160/13.10.2022 г. по изп. д. № 421/2022 г. по описа на ЧСИ с рег. № 826 и е внесена дължимата за производството държавна такса. Като процесуално допустима, молбата ще следва да бъде допусната до разглеждане в открито съдебно заседание за произнасяне по основателността й. Предвид на изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.