Решение № 176 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1805/2013 г.

Решение № 176 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1805/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. В. С. и К. С. С. срещу решение № 276 от 03.12.12 г. по гр. д. № 651/12 г. на Сливенския окръжен съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от тях иск за собственост на част от процесните земеделски земи. Жалбоподателите считат, че при постановяване на решението на въззивния съд е нарушен чл. 37 ЗН. Искат отмяната му в обжалваната част и уважаване на иска за собственост на спорните земеделски земи. Ответниците в производството П. К. Д. и Р. К. В. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна, тъй като чл. 37 ЗН не намира приложение в спора по настоящото дело. С определение № 313 от 24.04.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса при какви условия запазват правата си третите лица, придобили възмездно недвижим имот, който е бил предмет на завещание или дарение, намалено по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН и може ли без успешно проведен иск по чл. 37 ЗН този имот да бъде поделен от наследниците. Съгласно чл. 37 ЗН, отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях, извършени от наследниците или надарените, срещу които е постановено намалението, станали преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, могат да бъдат отменени по иск на наследника, ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари. От този текст следва, че не във всички случаи при уважен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН имотът се връща в наследството и може да бъде предмет на делба. Той изобщо не може да се върне в наследството, ако отчуждаването му е станало след изтичане на една година от откриване на наследството и преди вписване на исковата молба за намалението. В този случай правата на третите лица се стабилизират и не могат да бъдат отменени по реда на чл. 37 ЗН, а наследниците с накърнена запазена част получават само парично уравнение на имуществените си права. Ако отчуждаването е извършено преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след изтичане на една година, но при вписана искова молба за намалението, имотите могат да бъдат върнати в наследството по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН и да се делят, но само след успешно проведен иск по чл. 37 ЗН. Преди да има влязло в сила решение по такъв иск, те не подлежат на делба. В този смисъл е и посочената от жалбоподателите практика на ВС и ВКС - решение № 1168/18.12.90 г. по гр. д. № 1209/90 г. на I ГО, решение № 203/03.06.09 г. по гр. д. № 3642/07 г. на III ГО; решение № 655/29.06.09 г. по гр. д. № 1475/08 г. на I ГО; решение № 554/21.10.09 г. по гр. д. № 45/2009 г. на II ГО. Настоящият състав приема, че тази практика е правилна и следва да бъде приложена по настоящото дело. Неправилно е даденото от въззивния съд разрешение, според което чл. 37 ЗН не намира приложение в случай, при който отчуждаването на завещания имот е извършено повече от три години от откриване на наследството и при липса на вписана искова молба за намалението, което е предявено под формата на възражение в делбеното производство. В този случай чл. 37 ЗН намира приложение по изложените по-горе съображения. По съществото на касационната жалба. С обжалваното решение № 276 от 03.12.12 г. по гр. д. № 651/12 г. на Сливенския окръжен съд е потвърдено решение № 564/05.07.12 г. по гр. д. № 5232/09 г. на Сливенския районен съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от К. С. С. и И. В. С. срещу П. К. Д. и Р. К. Василева установителен иск за собственост на следните земеделски земи, находящи се в [населено място], [община]: имот №... в местността "Д. орман"; имот №... в местността "Д. кория"; имот №... в местността "Срещу мелницата"; имот №... в местността "Р. локви"; имот №... в местността "Селска кория" и имот №... в местността "Срещу мелницата". Решението е постановено при следната фактическа обстановка: С влязло в сила решение на ПК С. са възстановени на наследниците на К. В. К. 12 бр. земеделски земи в землището на [населено място], [община]. К. В. К. е починал на 12.12.1998 г., като е оставил наследници по закон децата си П. К. Д., В. К. В. и Р. К. В. Със саморъчно завещание от 12.06.1997 г. наследодателят е завещал на сина си В. К. В. всички възстановени земеделски земи. През 2001 г. П. Д. и Р. В. са завели иск за делба на земеделските земи. Ответникът В. К. В. се е позовал на оставеното в негова полза завещание. По искане на ищците, направено под форма на възражение в делбения процес, е възстановена запазената им част от наследството, завещанието е намалено и е допусната делба на всички земеделски земи. С решение № 1184 от 04.04.2005 г. по гр.д.№ 3049/2001 г. е извършена делба на земите, като в дял на В. К. В. са поставени шест броя от наследствените земи, а в дял на сестрите му П. и Р. са поставени останалите шест броя земи. Междувременно, в хода на висящото дело за делба, с нотариален акт № 145/2002 г. В. К. В. е продал всички земеделски земи на ищеца в настоящото производство К. С. С., по време на брака му с И. В. С. При тези данни въззивният съд е приел, че ищците И. и К. С. са собственици само на онези шест броя земеделски земи, които при делбата са били поставени в дял на прехвърлителя В. К. В. По отношение на останалите шест броя земи, които при делбата са поставени в дял на П. Д. и Р. В., се прилага разпоредбата на чл. 76 ЗН, поради което ищците не се легитимират като техни собственици. Прието е, че чл. 37 ЗН не намира приложение в случая, тъй като сделката между заветника и третото лице е извършена повече от три години след смъртта на наследодателя и при липса на вписана искова молба по чл. 30, ал. 1 ЗН. Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 37 ЗН намира приложение и в настоящия случай. След като заветникът В. В. се е разпоредил със завещаните имоти в полза на ищците след изтичане на една година от откриване на наследството на К. В. К. и без да е имало към този момент вписана искова молба по чл. 30, ал. 1 ЗН, правата на приобретателите И. В. С. и К. С. С. се стабилизират и изобщо не могат да бъдат отменени по чл. 37 ЗН. В този случай завещаните имоти не могат да бъдат върнати в наследството, въпреки че в делбения процес е било уважено възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН на наследниците по закон П. Д. и Р. В. В този случай те имат само право на парично уравнение на накърнените си наследствени права, но не и правото да искат връщане на завещаните имоти в наследството, както и делбата им. Делбеният съд в настоящия случай не е узнал за прехвърлителната сделка и затова не е могъл да съобрази разпоредбата на чл. 37 ЗН при извършване на делбата. Затова той е допуснал и делба на завещаните имоти, след като е постановил връщането им в наследството, вместо да отхвърли иска за делба и да постанови парично уравнение на накърнените запазени части. Решението по дебленото дело е влязло в сила, но според настоящия състав няма пречка наследниците по закон П. Д. и Р. В., чиито наследствени права върху земеделските земи на баща им ще бъдат отречени по настоящото дело, да поискат присъждане на паричната им равностойност в друг процес. Искът за собственост по настоящото дело обаче следва да бъде изцяло уважен - не само по отношение на земеделските земи, които при делбата са се паднали в дял на праводателя на ищците В. К. В., но и по отношение на останалите земеделски земи, които при делбата са били поставени в дял на П. Д. и Р. В. Последните две наследнички не са провели иск по чл. 37 ЗН, а и не биха могли успешно да проведат такъв иск срещу ищците по настоящото дело И. В. С. и К. С. С.. Правата на тези лица, които са придобили собствеността на завещаните имоти след изтичане на една година от откриване на наследството и при липса на вписана искова молба по чл. 30, ал. 1 ЗН, от която да узнаят за евентуалните права на П. и Р., се запазват. Следва да се отбележи и това, че макар И. и К. С. да са придобили права върху спорните земеделски земи в рамките на висящо дело за делба, чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.), а сега - чл. 226, ал. 3 ГПК не се прилага. В случая има специална разпоредба - чл. 37 ЗН, която урежда конкуренцията на права и която намира приложение. В този смисъл е и изрично решение № 474/27.02.1968 г. по гр. д. № 29/68 г. на I ГО на ВС и решение №125/20.02.1992 г. по гр. д. № 1220/1991 г. на ВС, I ГО, посочени в изложението към касационната жалба. Това налага отмяна на въззивното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът на И. В. С. и К. С. С. за собственост на земеделските земи да бъде изцяло уважен. С оглед изхода на делото, на ищците следва да бъдат присъдени разноските за всички инстанции. За първата инстанция ищците са направили разноски в размер на 1066 лв., от които 616 лв. държавна такса и 450 лв. адвокатско възнаграждение. От тази сума следва да бъдат приспаднати 373 лв., които са им присъдени с първоинстанционното решение, съобразно уважената част от иска, като се има предвид, че в тази част решението не е било обжалвано и е влязло в сила. Дължимите разноски за първата инстанция са 693 лв. Разноските за втората инстанция са 437 лв., от които 137 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение. Разноските за ВКС са 287 лв., от които 167 лв. държавна такса и 120 лв. адвокатско възнаграждение. Общо разноските за всички инстанции, които следва да бъдат присъдени с настоящото решение, са в размер на 1417 лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,