Определение № 120 от 02.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. К. С., чрез адв. П. П., срещу въззивно решение от 07.11.2014г., постановено по възз. гр. д. № 535/2014 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, с което е потвърдено Решение №378/21.05.2014 г. по гр.д. № 1964/2013 г. на Районен съд – Шумен в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Г. Е. А. и на А. А. Ж., на основание чл.45 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 10 000 лева за всеки, ведно със законната лихва и разноските по делото. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е необосновано, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК. Сочи се, че в обжалваното решение липсват мотиви относно определения размер на обезщетенията, а доколкото въззивният съд на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първата инстанция, то между последните и диспозитива на съдебното решение е налице противоречие, което пречи да се установи действителната воля на съда. Ответниците по касационната жалба в срока по чл.287 ГПК не са представили писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, в срока за произнасяне констатира, че не може да се произнесе по основанията за допускане на касационния контрол на въззивното решение, предвид следното: С исковата си молба всеки от двамата ищци е заявил претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 20 000 лева. При обсъждане основателността на исковете и доказаността на вредите по размер /л.87 от първоинстанционното дело/, РС - Шумен е записал в мотивите си, че на всеки от ищците е справедливо да се присъди обезщетение, както следва: „за претърпените от пострадалия Г. Е. А. неимуществени вреди в размер на 5 000 лева и пострадалия А. А. Ж. в размер на 5 000 лева”, като „за разликата до предявения размер от 20 000 лева за всеки от ищците искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен”. Същевременно, в диспозитива на съдебното решение /л.88/ ответникът и касатор в настоящото производство Р. К. С. е осъден да заплати на Г. А. и на А. Ж. обезщетение за неимуществени вреди по „10 000 лева”, като исковете за разликата до размера на сумите от по 20 000 лв. са отхвърлени. Във въззивната си жалба Р. С. изрично е посочил цитираното несъответствие между мотивите и диспозитива на първоинстанционното решение, наред с останалите си оплаквания по съществото на спора. В. съд обаче се е произнесъл по въззивната жалба, като е потвърдил решението на РС – Шумен, включително чрез препращане към мотивите на същото, без да съобрази, че жалбата фактически инкорпорира в себе си и искане за поправка на първоинстанционния съдебен акт по реда на чл.247 ГПК. Същевременно, провеждането на такова производство /което може да се инициира и служебно от съда/ е наложително, предвид цитираното разминаване между отразеното в мотивите и в диспозитива на първоинстанционното решение. Процедурата по чл.247 ГПК следва да предшества произнасянето по поддържаните от касатора основания за достъп до касационен контрол, което налага прекратяване на касационното производство и връщане на делото на Шуменския районен съд за произнасяне по поправката на очевидна фактическа грешка. След осъществяване на това производство, ведно с последиците по чл.247 ал.4 ГПК, от чието развитие е обусловено касационното производство, делото следва да се върне на касационния съд за произнасяне по подадената касационна жалба. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение