Определение № 247 от 18.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 1326/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Л. В. срещу определение № 3037 от 11.12.2014г. по ч. гр. дело № 4540/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 18.06.2014г. по т. дело № 5122/2013г. на Софийски градски съд, VІ-15 състав, с което е оставено без уважение искането му за спиране на производството по делото до приключване на производството по т. дело № 267/2013г. на САС, 3 състав и т. дело № 5010/2013г. на СГС, ТО, VІ-16 състав. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност и незаконосъобразност на определението на въззивната инстанция, поради което моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и производството по делото да бъде спряно. Ответникът П. С. И. от [населено място] чрез процесуален представител адв. И. Д. оспорва частната жалба и прави възражения за нейната нередовност поради липса на точно и мотивирано изложение на касационните основания, както и за правилност на определението, тъй като определението не подлежи на самостоятелно обжалване. Моли определението да бъде потвърдено. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и обсъди релевираните доводи, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на актовете по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 18.06.2014г. по т. дело № 5122/2013г. на Софийски градски съд, VІ-15 състав, с което е оставено без уважение искането му за спиране на производството по делото до приключване на производството по т. дело № 267/2013г. на САС, 3 състав и т. дело № 5010/2013г. на СГС, ТО, VІ-16 състав, въззивният съд е приел, че частната жалба е процесуално недопустима. Решаващият съдебен състав се е аргументирал с необжалваемост на определението за отказ за спиране на производството по делото, тъй като нито прегражда по-нататъшното развитие на производството, нито е изрично предвидено от закона, че подлежи на въззивен контрол. Определението на Софийски апелативен съд е правилно. Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК визира две групи определения, които подлежат на обжалване: 1/ определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т. 1/; 2/ в случаите, изрично посочени в закона /т. 2/. В настоящия случай с въззивната частна жалба вх. № 79150/25.08.2014г. се обжалва определение на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането за спиране на производството по делото. Определението на първоинстанционния съд не прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което не е от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебни актове и не подлежи на обжалване на основание посочената правна норма. Посоченото определение не е и от категорията на актовете по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК поради това, че липсва правна норма, предвиждаща изрично неговата обжалваемост. Поради недопустимост на частната жалба правилно въззивната инстанция я е оставила без разглеждане и не е обсъдила аргументите на частния жалбоподател за висящо исково производство по т. дело № 267/2013г. на САС, 3 състав и т. дело № 5010/2013г. на СГС, ТО, VІ-16 състав. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението на въззивната инстанция е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение