Определение № 1275 от 12.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 712/2025 г.

Производството е по реда чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от З. В. Т. от гр. София, с [ЕГН], против определение № 1551/09.12.2024г., постановено по адм. дело № 967/2024г. по описа на Административен съд – София- област, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ. Иска се отмяна на определението, освобождаване от заплащане на дължимата се такса и предоставяне на исканата правна помощ. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съдебното производство пред АССО е образувано по искова молба на З. В. Т. против Административен съд- София град с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в която са изложени пространни, но неясни и непълни обстоятелства, както и множество нецензурни думи, обиди и заплахи. С определение N 1830 от 17.09.2024г., съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал конкретни указания в какво се изразяват констатираните нередовности, включително е посочено и че липсва заплатена държавна такса. Съдът е указал на ищцата, че нередовностите следва да бъдат отстранени в 7-дневен срок от получаване на съобщението, в противен случай исковата молба ще й бъде върната., а делото ще бъде прекратено. С определение N 1444 от 21.11.2024г., поради неотстраняване на нередовностите в указания срок, исковата молба е върната на Т., а производството по делото е прекратено. Срещу така постановеното определение, З. Т. е подала частна жалба., в която е направено искане за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ. С определението- предмет на оспорване в настоящото производство, решаващият състав е отхвърлил и двете искания, като е изложил подробни мотиви за отказа. Определението е правилно. За да отхвърли искането за освобождаване от държавна такса, съдът е посочил, че видно от представената декларация, лицето работи и съответно получава заплата, предвид което не е в невъзможност да заплати дължимата се държавна такса. Съвсем резонно съдът е оставил без уважение това искане, тъй като не са налице законовите предпоставки за освобождаване от държавна такса поради липса на представени доказателства съгласно изискването на разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК, приложима субсидиарно съгл.чл.144 от АПК. На следващо място, правилно съдът е оставил без уважение и искането за предоставяне на безплатна правна помощ, като е посочил, че лицето разполага с възможност да заплати адвокатско възнаграждение в минималните размери, предвидени в Наредба N 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Законът за правната помощ, безплатна правна помощ за процесуално представителство се предоставя в два случая- когато законът предвижда задължителна адвокатска защита или по преценка на съда- в останалите случаи. По преценка на съда безплатната правна помощ, в това число и за процесуално представителство по чл. 21, т. 3 ЗПП се предоставя, когато въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В случая, с оглед характера на производството, законът не предвижда задължителна адвокатска защита. Преценката си дали да предостави или откаже предоставянето на безплатна правна помощ по чл. 23, ал. 4 от ЗПП, съдът извършва на база представени от страната писмени доказателства, издадени от съответните компетентни органи, съобразявайки доходите на лицето или семейството, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното и здравословното му състояние, трудовата заетост и възраст. Независимо от горното, безплатна правна помощ по чл. 24, т. 1 и 2 от ЗПП, в това число и за процесуално представителство, не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Липсата на което и да е от двете кумулативно изискуеми се предпоставки, визирани в нормата на чл.23, ал.2 от ЗПП обуславя неоснователност на искането. Видът и предметът на съдебното производство, за което жалбоподателката е поискала предоставянето на безплатна правна помощ по реда на ЗПП, не налагат задължителното участие на процесуален защитник по делото, нито разкриват наличието на полза за нея, която да е съизмерима с предоставянето на помощта и от тази гледна точка последната да се явява оправдана с оглед интересите на правосъдието. По изложените мотиви, настоящият състав намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение по смисъла чл. 209, т. 3, във вр. с чл. 236 от АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение