Решение № 12754 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7815/2016 г.

Решение № 12754 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7815/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Неделчо Нанков Тодоров, чрез процесуалния му представител адв. Марков против Решение № 2945 от 28.04.2016 г. на административен съд София - град по адм. д. № 9385 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на Тодоров срещу РА № 2101307367/15.11.2013 г., издаден от Пепа Тодорова Петрова на длъжност началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол при ТД на НАП София, възложил ревизията и Георги Стефанов Стефанов на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София на - ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение № 1210/06.08.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите. В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при необоснованост и в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът жалбата - директорът на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил РА № 2101307367/15.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, изменен с Решение № 1210/08.06.2015 г. от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който на ревизираното лице са определени допълнителни задължения по ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 5461,27 лв., за 2009 г. в размер на 41,50 лв., за 2010 г. в размер на 1 475,64 лв. и съответните лихви. За да потвърди РА за посочените периоди, съдът е приел, че правилно е определена данъчната основа въз основа на временен недостиг на парични средства по години. От значение за преценката на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК е състоянието на паричните потоци на лицето за цялата финансова година, приел е че при издаване на акта не са допуснати нарушения на процесуалните правила, спазена е особената процедура по чл. 124 ДОПК и са били налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК за иницииране и провеждане на ревизия при особени случаи, съответно за определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Решението е правилно и при постановяването му не са допуснато пороците, изтъкнати в касационната жалба. В настоящия случай спорът по делото е свързан с въпроса налице ли са основания за включването в паричния поток за 2008 г. на сумата, за която се твърди, че НЕДЕЛЧО ТОДОРОВ е получил от "КЕНТЪКИ РОУЗ ИНВЕСТМЪНТ" ООД, ЮАР. Касационната инстанция намира за законосъобразни изводите на първоинстанционният съд, че в конкретния случай не са представени доказателства, установяващи по безспорен начин, че Неделчо Нанков Тодоров е получил през 2008 г. от търговското дружество "КЕНТЪКИ РОУЗ ИНВЕСТМЪНТ" ООД, ЮАР сума в размер на 828 180 ранда. Няма доказателства за мястото на предаване на сумата и за предоставянето й от конкретно лице, на конкретна дата и място. Режимът на внос на парични средства над 5000 лв. за 2008 г. изисква деклариране пред митническите органи, като не са представени доказателства от ревизираното лице за внасяне на паричната сума от страна на жалбоподателя или доказателство за привеждане по банков път и теглене на сумата в България. Предвид извършването на продажба на имот, документирано с нотариален акт, правилно към приетата от ревизиращия екип за налична към 01.01.2007 г. - сума, в размер на 56 000 лв. е била прибавена и тази от продажбата на имот - в размер на 113 390 лв. От недостига, установен по чл. 122 и следващите от ДОПК, правилно с направеното изменение на ревизионния акт от директора на дирекция "ОДОП" -гр. София е определена данъчната основа и е изчислен данъкът по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Неоснователни са наведените в жалбата оплаквания за липсата на основания за извършването на ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: т. 7. Декларираните и/или получени приходи, доходи, източници от формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. В производството по обжалване на РА, при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В доказателствена тежест на ревизирания е да обори презумпцията, а в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог. Несъстоятелни на оплакванията в касационната жалба относно невръчване на РД ведно с приложенията му, видно от разписката на РА, процесуалният представител /стр. 45/ договор за правна защита и съдействие № 055918 и пълномощно от 26.11.2014 г./ на касатора адв. Кирков на 23.02.2015 г. е получил приложенията към РД. Предвид гореизложеното съдът намира, че оспореното решение, с което жалбата на НЕДЕЛЧО НАНКОВ ТОДОРОВ е отхвърлена като неоснователна е правилно и като такова следва да се потвърди. С оглед крайния изход на делото заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 8 и с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 829,45 (осемстотин двадесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение