Определение № 167 от 04.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 984/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. И. В. срещу определение № 2357 от 15.07.2019 г., постановено по в. ч. гр.д. № 3361 по описа за 2019 г. на Софийския апелативен съд, ГО, XII състав, с което е потвърдено определение № 406 от 14.05.2019 г. по гр.д. №26 по описа за 2019 г. на Пернишкия окръжен съд за прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател сочи като основания за допускане на касационно обжалване очевидна неправилност и противоречие на определението с практиката на ВКС по въпроса в тежест на ищеца ли е да наведе фактически твърдения, които очертават естеството на възникналия спор, както и да формулира надлежно искане до съда. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: В. В. е завел срещу Софийския градски съд и Софийския апелативен съд искове за заплащане на обезщетение общо в размер на 445 249 лв. за причинени имуществени вреди от съдействие на съдилищата за прикриване неправомерно присвоени от членовете на УС на ЖСК прокурорски свидетели относно обявяването му за криминален престъпник. В исковата молба той е посочил определение на наказателен състав на СГС, с което бил набеден за криминален престъпник, обяснил е, че е отправил искане до Председателя на ВКС да бъде съден, но не получил положителен отговор. Оспорил е твърдения на прокуратурата, съдържащи се според него в обвинителен акт. Цитирал е и гражданско дело в СГС с неизяснен предмет, оплакал се е, че съдебните състави му отказват информация, а непознати граждани му отправят заплахи, за убийство, в резултат на което са му нанесени щети, отнета му е възможността да практикува професията си на строителен инженер. Описал е в какво според него се състоят престъпленията на съдиите в Софийския градски съд и Софийския апелативен съд-съдействие да бъде подложен на наказателно преследване, пренебрегване на особеното мнение на Председателя на съдебния състав, протакане на процеса и защита на интересите на прокурорските свидетели. С разпореждане № 65 от 22.01.2019 г. Пернишкият окръжен съд е констатирал, че изложените в исковата молба многобройни твърдения са противоречиви, взаимноизключващи се и водят до цялостна неяснота относно обстоятелствата, на които се основава исковата претенция. Навеждането на противоречиви твърдения за участието на различни държавни органи и лица без видима връзка между тях не дава възможност да се установи какви са материалните правоотношения между ищеца и всеки един от тези органи и лица, по какъв начин са причинени претендираните вреди и в какво се изразява отговорността на ответниците. Затова е оставил без движение производството по делото и е дал едноседмичен срок на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба. По искане на ищеца с цел съдействие при изправяне на исковата молба съдът му е предоставил правна помощ. Назначеният особен представител адвокат С. Д., след като се е запознала с материалите по делото, е посочила в молба до съда, че не е успяла да установи основанията на иска, поради което е поискала да бъде освободена от ангажимента да представлява ищеца. Следващият назначен от съда особен представител адвокат Е. Г. изобщо е отказала да получи книжата и да се заеме със защитата на ищеца. При това положение Пернишкият окръжен съд е прекратил производството поради неотстраняване в срок нередовностите на исковата молба. С обжалваното пред настоящата инстанция определение Софийският апелативен съд е потвърдил прекратяването на производството. Въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд, че въпреки многократно дадените му възможности, ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба. От изложените в нея факти е невъзможно да се установи какво е спорното право и какви са основанията за ангажиране отговорността на ответниците. Така постановеното определение не е очевидно неправилно, тъй като в мотивите не се съдържат вътрешни противоречия или груби нарушения на правилата на формалната логика, не е приложена правна норма в противоположния и смисъл или несъществуваща правна норма. Ето защо на това основание касационно обжалване не може да се допусне. Въззивният съд не е дал разрешение на повдигнатия от касатора въпрос, което противоречи на практиката на ВКС, цитирана в изложението. Този съд не е поискал от ищеца да извърши уточнения в обстоятелствената част, изискващи правни, медицински/решение № 268 от 24.02.2016 г. по гр.д. № 2525/2015 г. на III ГО на ВКС/ или някакви други специализирани познания. Напротив, съдът не е отрекъл, че е достатъчно ищецът да посочи фактите по делото и да очертае предмета на спора. Нередовността на исковата молба в случая е била друга. Вътрешните противоречия в твърденията на исковата молба също представляват нередовност, която трябва да бъде отстранена и при неизпълнение на указанията исковата молба следва да бъде върната, а производството-прекратено. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение