Определение № 10209 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8991/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Риал стейтс“ ЕООД, ЕИК 112633304, със седалище и гр. София, представлявано от управителя Г. Н. В., чрез адв. Стоева, срещу Определение № 2164 от 04.06.2024 г., постановено по адм. д. № 573/2024 по описа на Административен съд - Пазарджик. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Иска се отмяната му и разрешаване по същество въпроса по частната жалба, който е в пряка връзка и с оспорването на Заповед № 884 от 30.04.2024 г. на Кмет на община Пазарджик. Ответникът – П. К., кмет на община Пазарджик, чрез процесуалния си представител, в представено писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1 АПК и в срок. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, в производство по чл. 197 и сл. АПК, във вр. с чл. 54, ал. 5 АПК, образувано по жалба на „Риал стейтс“ ЕООД, ЕИК 112633304, представлявано от управителя Г. Н. В. първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу Заповед № 884 от 30.04.2024 г. на кмета на община Пазарджик, с която е спряно производството по искане вх.№ УТ-1162/18.03.2024 г. и искане вх.№ УТ-1162_001/11.04.2024 г. Исканията са подадени от „Риал стейтс“ ЕООД относно разрешаване изработването на ПУП на основание чл. 124а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за промяна предназначението на ПИ 00571.13.16; 00571.13.15; 00571.14.26; 00571.14.4; 00571.14.25; 00571.14.14; 00571.14.15; 00571.14.24; 00571.14.19 и 00571.14.20 по КК на [населено място], общ. Пазарджик. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен административен орган – кмета на община Пазарджик и в предвидената от закона писмена форма. Установил е, че в случая приложението на посоченото правно основание – това по чл. 54, ал. 1, т. 4 АПК, административният орган е мотивирал с образуваното пред Конституционния съд к.д. № 18/2023 г. Съдът е приел, че е налице фактическото основание за прилагане на чл. 54, ал. 1, т. 4 АПК доколкото с подаденото от „Риал стейтс“ ЕООД искане е заявено разрешаване изработване на ПУП-ПРЗ за промяна на предназначение на имотите и образуване на нов УПИ с отреждане „За производство на ел. енергия от възобновяеми източници ВЕИ (фотоволтаични панели). Определението е правилно. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и спрямо нея са изпълнени изискванията за форма, установени в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК. Обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че при наличие на някое от посочените в чл. 54, ал. 1, т. 1 – 6 АПК основания административният орган е длъжен да спре образуваното пред него административно производство и въпросът за това не е предоставен на неговата преценка. Нормата на чл. 54, ал. 1, т. 4 АПК гласи, че административният орган спира производството: т. 4. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон;. След извършена справка в интернет страницата на Конституционния съд съдът е установил, че с Определение от 21.11.2023 г. по к.д. № 18/2023 г. е допуснато за разглеждане по същество искането на президента на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 2, ал. 4, в частта „и за агрофотоволтаици – при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и министъра на регионалното развитие и благоустройство“, чл. 17а, ал. 3, в частта „на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници“, чл. 23, ал. 3 и чл. 24, ал. 7, в частта „или изграждане на обект за производство на енергия от възобновяеми източници“ от Закона за опазване на земеделските земи (обн. ДВ, бр. 35 от 24.04.1996 г., посл. изм. и доп. бр. 86 от 13.10.2023 г.). Цитиранато по-горе определение на Конституционния съд изрично е посочени в мотивите на оспорената заповед. Правилно съдът приема, че е налице фактическото основание за прилагане на чл. 54, ал. 1, т. 4 АПК. Изходът на спора относно законосъобразността на цитираните по-горе разпоредби от Закона за опазване на земеделските земи се явява преюдициален. След постановяването на решение на Конституционния съд и влизането му в сила според правилото на чл. 151, ал. 2 от Конституцията, пречката за развитието на спрените съдебни и административни производства отпада и те следва да бъдат възобновени. Спорният въпрос по тези производства трябва да бъде решен съобразно постановеното от Конституционния съд. Ако искането за обявяване на противоконституционност на закон е отхвърлено, този закон стабилизира своето действие и може да бъде приложен спрямо все още неприключилите правоотношения, включително и спрямо тези, предмет на съдебен спор. В случай, че бъде прогласена противоконституционност на атакувана законова разпоредба, след влизане в сила на решението на Конституционния съд тя става неприложима, тъй като „по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага“. (точка втора от Решение № 3/2020 г. по к.д. № 5/2019 г.). С оглед изложените по – горе съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение