Определение № 98 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 82/2012 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на И. И. А., [населено място] за допълване на определение № 42/16.02.2012г. по т.д.№ 82/12г. на ВКС, ТК, І отд. в частта за разноските, като му се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. Ответникът А. В. М., [населено място] оспорва молбата, алтернативно моли, възнаграждението да бъде намалено съгласно чл.78, ал.5 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че молбата е допустима и основателна. С определение № 42/16.02.2012г. по т.д.№ 82/12г. на ВКС, ТК, І отд. е оставил без разглеждане молбата на А. В. М. за отмяна на решение № 545/24.11.2001г. по ч.т.д.№ 873/11г. на Пловдивския окръжен съд. Във възражението срещу молбата ответникът е направил искане за присъждане на заплатеното от него адвокатство възнаграждение в размер на 450 лв. Представен е договор за правна защита и съдействие от 20.01.12г., съгласно който уговореното възнаграждение от 450 лв. за подаване на възражение срещу молбата за отмяна е платено в брой. Молбата е основателна съгласно чл.78, ал.4 ГПК, но възнаграждението следва да се намали на основание чл.78, ал.5 ГПК. Съдът определя възнаграждението по чл.9, ал.2 вр. чл.7, ал.1, т.4 Наредба №1/2004г. в размер на 150 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд