Решение № 201 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 757/2011 г.

Решение № 201 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 757/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], приподписана от юрисконсулт А. Х., срещу въззивно решение № 345 от 10.03.2011 г. на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 238/2011 г., с което е потвърдено решение № 3272 от 10.11.2010 г. по гр. дело № 11331/2010 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от С. Х. А. срещу [фирма] РУ - П. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца поради съкращаване на щата е незаконно, защото работодателят не е извършил подбора по законовите критерии. Това е така, тъй като самото включване на трудовия стаж като самостоятелен показател за оценка на квалификацията и качеството на работата е незаконосъобразно. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че уволнението е незаконно поради това, че подборът не е извършен по законовите критерии. Ответникът по жалбата С. Х. А., [населено място], не е заявил становище. С определение № 47 от 16.01.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 345 от 10.03.2011 г. на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 238/2011 г. Обжалването е допуснато по правните въпроси за това дали трудовият стаж е относим показател към критерия "професионална квалификация" по смисъла на разпоредбата на чл. 329 КТ, които са решени в противоречие с практиката на ВКС - решение № 479 от 25.06.2010 г. по гр. дело № 1000/2009 г. на ВКС, III г. о. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: С решение № 479 от 25.06.2010 г. по гр. дело № 1000/2009 г. на ВКС, III г. о., е прието, че критерият квалификация по чл. 329 КТ включва показателите - образование, знание, умения, трудов стаж и професионален опит, Съобразно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС това решение имат задължителен характер. Квалификацията на работника или служителя е най-общо съвкупността от знания и умения. В нея се включват не само знанията и уменията, придобити чрез образование, но и опитът, придобит в резултат на трудовия и професионалния стаж. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Съобразно изложеното по-горе неправилно въззивният съд е приел, че подборът не е извършен по законовите критерии. В случая работодателят е съкратил единствената щатна бройка за длъжността "диспечер, транспортни средства", заемана от ищеца, поради което не е бил длъжен да извърши подбор. Той се е възползвал от правната възможност да извърши подбор между ищеца и Д. Д. И., което е заемал сходната длъжност "отчетник, изготвяне наряди в гараж, той и диспечер". Това е право на работодателя, но след като той е решил да го упражни, то е задължително да се извърши подбор съобразно законовите критерии - квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. По делото е безспорно установено, че работодателят е назначил специална петчленна комисия, която въз основа на посочените два критерия, като е използвала показателите професионален опит, трудов стаж, образование, технологична дисциплина, качество на работата и способност за работа в екип, е предложила за уволнение ищеца. Ето защо трябва да се приеме, че работодателят е доказал по-ниските квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа на ищеца и е упражнил законно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 1017.32 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.