Решение № 716 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8267/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. Х., чрез адв. Б. Байрактаров, против решение № 20666/16.06.2025 г., постановено по адм. дело № 4824/2025 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2428/11.03.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, с което, на основание чл.75, ал.1, т.2 вр. чл.8 и чл.75, ал.1, т.4 от ЗУБ, на касатора е отказано да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът обжалва съдебното решение с доводи за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да се отмени. Подробни съображения в подкрепа на доводите и исканията са изложени в касационната жалба и в открито заседание. Не претендира разноски. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), чрез юрк. Хичовски, оспорва касационната жалба по съображения в открито заседание, като представя писмени доказателства - два броя писмени справки за актуалното състояние в Сирийската арабска република. Иска решението да се потвърди. Не претендира разноски. Участващият в производството прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното съдебно решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на А. А. Х., гражданин на Сирийската арабска република, против Решение № 2428/11.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че производството за закрила е започнало по молба с вх. № ПМЗ –В – 430/11.11.2024 г. на РПЦ –София, подадена до председателя на ДАБ при МС от А. А. Х., роден на [дата]. в гр.Халеб гражданин на Сирия, с етническа принадлежност: [заличен текст], по вероизповедание [заличен текст], семейно положение: женен. Личните данни на чужденеца са установени с декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и по представена в хода на производството семейна книжка на баща му във вид на копие.  Проведено е интервю с кандидата в присъствието на преводач, обективирано в протокол с рег. № УП - 7181/12.12.2024 г. Видно от протокола за проведено интервю, чуждият гражданин твърди, че е напуснал Сирия нелегално на 18.10.2024 г. за Турция. В България влязъл също нелегално на 01.11.2024 г. и подал молба за международна закрила. В държавата по произход не е бил арестуван, нито осъждан. Не е имал проблеми във връзка с етническата си принадлежност, нито заради изповядваната религия. Не е участвал във въоръжена групировка, не е участвал в политическа партия и в партийни мероприятия. Не е заплашван лично, не му е упражнявано насилие. Последният му адрес е в гр.Африн, в палатков лагер, където живеят роднините му. Напуснал страната по произход, защото иска да живее нормално и децата му да не видят това, което е видял той. Не е служил в армията, въпреки, че е получавал призовки. Иска да води нормален и сигурен живот, да се установи в Република България и да доведе семейството си. Не иска да се върне в Сирия, защото там няма сигурност и спокоен живот. В хода на административното производство е приета справка № МД 02 – 60/29. 01. 2025 г. на дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС относно актуалната обществено – политическа и икономическа обстановка в Сирия. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е счел за правилни и кореспондиращи със събрания доказателствен материал изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, както и за липса на материалноправните предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът е посочил, че в бежанската   история не са изтъкнати конкретни действия на преследване по причините, посочени в чл.8 ал.1 от ЗУБ, нито спрямо молителя са установени посегателства, чиято системност и мащаб да достигат до границата на преследване по смисъла на чл.8 ал.4 от ЗУБ. Относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод за наличието на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция/ чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в държавата му по произход. Първоинстанционният съд след обстоен анализ на представената по делото справка от 19.05.2025 г. за обществено политическото положение в Сирия е приел, че общото положение в страната се подобрява след свалянето от власт на Башар Асад. Направил е извод, че настъпилите нови обстоятелства водят до положителни промени в обществено политическия живот и подобряване на ситуацията със сигурността в страната. Посочил е, че не се установява наличие на въоръжен конфликт в тази страна, достигащ граници, представляващи заплаха за живота и здравето на цивилното население. От друга страна е приел, че в конкретния случай не се установява спрямо кандидата да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на Сирия той ще бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна на предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ал. 1 т. 3 ЗУБ. При така установеното от фактическа страна, решаващият съд е направил извод от правна страна, че оспореното решение е законосъобразен административен акт, постановен от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържание, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Решението е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти, в това число и относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи и с данните от представените за първи път пред първата инстанция доказателства, както и с информацията от предоставената справка относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийската арабска република, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Съдът е съобразил събраните в рамките на административното и в съдебното производство доказателства и констатациите му са съответни на данните, които се съдържат в приетите като доказателства източници на информация. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и се споделят от настоящата инстанция. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че съдебното решение е необосновано. Съдът е съобразил събраните в рамките на административното и в съдебното производство доказателства и констатациите му с съответни на данните, които се съдържат в тези доказателствени източници. Изводите на решаващият съд са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства. Съдът подробно е обсъдил обществено политическата обстановка в Сирия, в контекста на изложената от чуждия гражданин бежанска история, като правилно е приел, че по отношение на чуждия гражданин не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - не е имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Правилен и законосъобразен е и изводът на съда, че съвкупната преценка на бежанската история на чужденеца сочи желанието му да емигрира по икономически причини, а не за да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. Нежеланието му за изпълнение на задължението за редовна военна служба не е сред предпоставките за получаване на статут на бежанец или хуманитарен статут. В тази връзка съдът е посочил, че съществува и възможност за освобождаване от военна служба, а „Хаят Тахрир ал Шам“ е обявила амнистия. По данни на официалните власти, военната служба в Сирия вече е доброволна. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствието на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, включително предвидените в чл. 9 ал. 1 т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз (СЕС, Съда) от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от всички приобщени по делото справки за ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход, по смисъла на чл. 9 ал. 1 т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си, единствено поради факта на присъствието си на нейна територия, без значение от личното му положение. Още повече като се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС, условност, че „колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат, поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила“ /тоест хуманитарен статут/. Съдът подробно е обсъдил данните от справките за Сирия, сочещи, че след свалянето от власт на президента Башар ал Асад, огромен брой сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. При отсъствие на предпоставките за предоставяне на международна закрила, акта на председателя на ДАБ е материално законосъобразен, а постановеното от административния съд решение за отхвърляне на жалбата като неоснователна, е правилно. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа „non-refoulement“, установен в чл. 33, § 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, Пето отделение