Определение № 10621 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9905/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна частна жалба /по своята същност частна жалба/ на „ДИ-М-ГРУП“ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Карлово“ №30А, ет. 5, ап. 20, преставлявано от управителя Р. Д. С., чрез процесуалния си представител адв. В. Ставрев против определение № 6838 от 28.07.2026г., постановено по адм. дело №1645/2026 г. на Административен съд – Бургас. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Претендират се сторените в производството разноски. Ответната страна – Общински съвет – Бургас, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Счита, че атакуваното определение, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу решение по т. 9 от заседание №39/30.06.2026г. на Общински съвет е правилно, тъй като са налице основанията по чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК. При подробно изложени съображения прави искане частната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалбане определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното определение № 6838 от 28.07.2026 г., постановено по адм. дело №1645/2026г. на Административен съд – Бургас е оставена без разглеждане жалбата на „ДИ-М-ГРУП“ЕООД, против решение по т. 9 от заседание №39 на Общински съвет – Бургас, проведено на 30.06.2026г., публикувано на 06.07.2026г. и производството по делото е прекратено. За да достигне до този резултат решаващият съдебен състав се е позовал на чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК. Административния съд е приел, че по отношение на т. III от оспореното решение на Общински съвет – Бургас е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК, тъй като в тази част решението има характер на начален и подготвителен акт, с който се поставя началото и се определят основните параметри на бъдеща тръжна процедура, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване, съгл. чл. 21, ал. 5 от АПК. Съдът е посочил, че останалите две точки не води до различен извод. По отношение на т. I от решението, с което павилион „Гъбката“ е включен в програмата за управление и разпореждане с общинската собственост като обект, който общината възнамерява да отдаде под наем. Съдът е посочил, че това е програмно решение относно бъдещия начин на управление на общинско имущество и с него не се определя конкретен наемател. А с т. II. от решението позиция Е9 е заличена от раздела, включващ общински терен върху които трети лица могат да поставят свои преместваеми обекти. Съдът е счел, че тази част от решението има фактическо значение за дружеството, доколкото подаденото от него заявление от 03.01.2023г. се отнася до тази позиция. Но с оглед съдържанието на решението е прието, че Общинския съвет не се е произнесъл по заявлението на дружеството, отказал е издаването на разрешение или е прекратил образуваното по заявлението административно производство. На следващо място съдът е счел, че жалбата е недопустима и поради липса на пряк, личен и непосредствен правен интерес, тъй като с отмяната на обжалваното решение на Общинския съвет няма сама по себе си да доведе до издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект на дружеството, няма да се определи дружеството за наемател и няма да му се предаде владението върху павилион „Гъбка“. Отмяната ще доведе до премахване на решението за провеждане на търг и актуализацията на програмата, но няма да доведе до положително производство по заявление от 03.01.2023г. Административния съд е приел, че предходните съдебни решения, не установяват в полза на дружеството право на собственост или друго вещно право върху павилион, право на наем или изключително право да използва позиция Е9. Също така е прието за неоснователно соченото основание по чл. 301 от АПК за допустимост. В заключение административния съд е посочил, че оспореното решение не представлява окончателен индивидуален административен акт по отношение на дружеството. В частта, в която е определен предметът и условията на бъдещия търг, то има подготвителен характер по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК. А в частта, с която се допълва и актуализира програмата за управление на общинската собственост, решението не съдържа индивидуално властническо произнасяне по заявлението на жалбоподателя и не поражда правни последици в неговата правна сфера. Определението е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват основания за отмяната му. С решение по т. 9 от Протокол №39 от 30.06.2026г., Общински съвет – Бургас на основание чл. 21, ал.1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 8, ал. 9 и чл. 14, ал.1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост, чл. 18, ал.1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи е приел с т. I. Допълва Програмата за управление и разпореждане с общинска собственост за 2025г., приета по т. 3 от дневния ред на проведеното на 20.05.2025г. заседание на Общински съвет – Бургас, (Протокол № 24) в частта на Раздел IV. „Общински нежилищни имоти за отдаване под наем чрез провеждане на публично оповестен търг“, точка 1. „Нежилищни помещения/обекти за отдаване под наем“, с нова подточка: „Приморски парк“ – Временен обект/Павилион „Гъбка“. С т. II се актуализира Програмата за управление и разпореждане с общинска собственост за 2025г., приета по т. 3 от дневния ред на проведеното на 20.05.2025г. заседание на Общински съвет – Бургас, (Протокол № 24), в частта на Раздел IV. „Общински нежилищни имоти за отдаване под наем чрез провеждане на публично оповестен търг“, точка 2. „Имоти и части от имоти общинска собственост за отдаване под наем, чрез провеждане на публично оповестен търг, за разполагане на обекти за търговия и други обслужващи дейности“, като Подточка 2.2 ЦАУ „Зора“ отпада Позиция Е9 (№18 по ред) в „Приморски парк“ и т. III. Да се отдаде под наем за срок от 5 години, чрез провеждане на публичен търг с тайно наддаване, общински нежилищен обект- частна общинска собственост, представляващ: Павилион „Гъбка“ – за кафе и закуски, с площ 6 кв.м., поставен на позиция Е9 по действащата План-схема за разполагане на преместваеми обекти по чл. 56 и чл. 56а ЗУТ в „Приморски парк“, гр. Бургас, в недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 07079.618.214 по КККР на гр. Бургас, част от УПИ I, в кв. 1 по плана на „Приморски парк“, гр. Бургас, предназначен за трговска дейност, с начална тръжна месечна наемна цена в размер на 1 000 (хиляда) евро/1 955.83 лева бе3з ДДС. По отношение на т. I и т. II от решението на Общински съвет - Бургас, с които се допълва и актуализира годишната програма за управление на общинската собственост няма белезите на административен акт със самостоятелно правно значение. Правилно административния съд е приел, че в тази част решението не съдържа властничеко произнасяне по заявление на жалбоподателя и не поражда правни последици в неговата правна сфера. Константна е практиката на Върховния административен съд, че програмата за управление и разпореждане с имоти общинска собственост, и нейното изменение, е акт без самостоятелно правно значение, тъй като не създава пряко права или задължения за трети лица, стоящи извън общинската администрация. Програмата има значение на вътрешнослужебен акт с организационен характер за органите към съответната община, като същевременно с оглед публичността си има за цел да запознае заинтересованите лица с намеренията на общината по отношение разпореждането и управлението на общинската собственост през съответната година. Приемането на програмата нито изключва възможността за промяна в намеренията на общината, нито освобождава общинския съвет от задължението да постанови конкретно решение по чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ по повод придобиването, управлението и разпореждането с общинско имущество. При така установеното съдържанието на точки I и II на оспорваното решение, е видно, че то не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което не са нарушени разпоредбите на чл. 26 от АПК, чл. 34 и чл. 35 от АПК, противно на наведените от частния жалбоподател доводи. Според разпоредбата на чл. 21, ал.1 от АПК индивидуален административен акт е изричното или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации (§ 1, т. 2 от ДР на АПК). Съществените белези, които определят издадения акт от административен орган като индивидуален административен акт е властническият характер на волеизявлението, насочеността - адресатите на този акт, дали с него се непосредствено се създават права или задължения, или се засягат права, свободи или законни интереси. А по силата на чл. 21, ал. 5 от АПК, не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Поради това решението на Общински съвет – Бургас, в частта му по т. I и т. II - не създават права и задължения, а и съгласно действието на чл. 21, ал. 5 АПК, го изключва от кръга на индивидуалните административни актове спрямо които може да се осъществи съдебен контрол. Настоящият съдебен състав приема за неоснователни просторните доводи на частния жалбоподател относно постановени предходни съдебни решения по повод временния обект, който е предмет на решението на общинския съвет. Правилно административния съд е приел, че с евентуалната отмяна на решението на общинския съвет, няма да доведе до положително производство по подадено от дружеството заявление от 03.01.2023г., тъй като е необходимо отделно производство, по което компетентния орган дължи произнасяне. А също така правилно е отчетено от първоинстанционния съд, че съгласно съдебните решения, свързани с производството по заявлението, административния орган се задължава да извърши ново произнасяне при съобразяване с указанията. Това означава, че същия следва да прецени материалноправните предпоставки, въз основа на които да постанови мотивиран административен акт. Настоящият съдебен състав споделя извода на административиня съд по отношение неоснователността на позоваването на чл. 301 от АПК, поради което на основание чл. 221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение. По отношение на т. III от решението на Общински съвет – Бургас, правилно административния съд е приел, че има подготвителен характер съгласно чл. 21, ал. 5 от АПК. Това е така защото със същата е дадено съгласие да се отдаде под наем за срок от 5 години, чрез провеждане на публичен търг с тайно наддаване, общински нежилищен обект- частна общинска собственост, представляващ: Павилион „Гъбка“ – за кафе и закуски. От съдържанието на оспорената точка от решението е видно, че с нея се разрешава да се проведе производство - публичен търг с тайно наддаване, което по своята същност представлява състезателно административно производство и същото ще приключи с издаването на индивидуален административен акт, с който се определя спечелилия търга участник. Така обжалваната заповед е изрично изключена от съдебен контрол с разпоредбата на чл.21, ал.5 от АПК. Това законодателно решение е обусловено от това, че такъв вид актове са част от производствата по издаване на индивидуални административни актове. И защитата срещу тях следва да се осъществи в производството по обжалване на крайния индивидуален административен акт, с който ще приключи административното производство. При тази законова регламентация оспорената точка от решението не подлежи на самостоятелно обжалване, както правилно е приел първоинстанционният съд. Наличието на годен за атакуване административен акт е процесуална предпоставка за образуване на административно производство от категорията на абсолютните, а липсата му води до недопустимост на съдебноадминистративното производство съгласно чл.159, т. 1 от АПК. Като е приел, че оспорената точка от решението на общинсикя съвет не носи белезите на индивидуален административен акт и оспорването й пред административния съд е процесуално недопустимо. Настоящият съдебен състав приема, че оспорването е процесуално недопустимо и поради наличието на основанието по чл. 159, т. 4 от АПК. Изложените в тази връзка мотиви от първоинстанционния съд се споделят изцяло и от касационната инстанция. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци, представляващи отменителни основания. При този изход на спора по частната жалба, искането на ответника по нея за присъждане на разноски за настоящото производство е основателно. Частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Общински съвет-Бургас разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 102,26 евро, който е съответен на фактическата и правна сложност на производството. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение