Определение № 60254 от 23.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 977/2021 г.

Производството е образувано по частна жалба на Д. Г. Р., [населено място], подадена чрез пълномощника и адвокат П. М., срещу определение №11 от 14.01.2021 г. по гр. дело №2684/2020 г. на Върховния касационен съд, III г.о., с което по реда на чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №2060 от 13.03.2020 г. по гр. дело №16125/2018 г. на Софийския градски съд и определение №16/15.01.2021 г. по гр. дело №2684/2020 г. на Върховния касационен съд, III г.о., с което е отхвърлено искането на Д. Г. Р. по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от деловодни разноски. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на определенията. Частната жалба е процесуално недопустима. Определението по чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване с частна жалба. Върховният касационен съд чрез него, като преценява дали повдигнатите правни въпроси обуславят въззивното решение и имат значение за уеднаквяването на съдебната практика и развитието на правото, извършва подбора на касационните жалби, които да бъдат допуснати до разглеждане. Ако разглеждането на касационната жалба бъде допуснато, съдът я разглежда по същество, а ако то не бъде допуснато, въззивното решение влиза в сила /чл. 296, т. 3 ГПК/. С обжалваното въззивно решение №2060 от 13.03.2020 г. по гр. дело №16125/2018 г. на Софийския градски съд са отхвърлени исковете на Д. Г. Р. по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съобразно императивната разпоредба на чл.359 КТ производството по тези искове, включително и пред ВКС, е безплатно за нея – тя не дължи плащане на деловодни разноски, поради което отхвърлянето на искането и по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от деловодни разноски е правноирелевантно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.