Определение № 3174 от 26.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6202/2024 г.

Производството е по чл. 248 и следващите от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по молба от 06.01.2025 г. на Д. Ж. - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП, с която се иска изменение на решение № 13132 от 04.12.2024 г. на Върховния административен съд по адм.д. № 6202/2024 г., в частта му за разноските. В молбата се поддържа, че е налице основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция „ОДОП“, в качеството й на ответник по касационната жалба на Т. Т.. Моли съдът да измени решението си, като присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 704,43 лв. Ответникът по молбата - Т. Й. Т. изразява становище за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на молбата и изложеното в нея, намира молбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК от надлежна страна за допълване на окончателно съдебно решение, постановено в касационно производство, в частта за разноските. Разгледана по същество молбата е неоснователна, поради следното: Производството пред ВАС е образувано по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Варна при ЦУ на НАП и от Т. Й. Т., срещу решение № 531/18.04.2024 г., постановено по адм. дело № 143/2023 г. по описа на Административен съд- Шумен. С решение № 13132 от 04.12.2024 г. на Върховния административен съд по адм.д.№ 6202 по описа за 2024 г. е оставено в сила първоинстанционното решение, като е прието, че и двете касационни жалби са неоснователни. Съгласно чл. 161, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. В случая не е налице основание за изменение на решението на ВАС в частта за разноските, като се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекцията за касационното производство в качеството й на ответник по касационната жалба на Т. Т., тъй като такова не е претендирано. Видно от материалите по делото, по жалбата на ревизираното лице нито е подаден писмен отговор, нито впоследствие е претендирано юрисконсултско възнаграждение, съответно на тази част на материалния интерес на спора. Страната не е била е защитавана от юрисконсулт в откритото съдебно заседание, където също е било възможно да заяви такова искане. По делото е постъпила единствено молба по хода, в която в т.V се претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и държавна такса за разглеждане на касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП, но никъде в нея не е изразено искане за присъждане на разноски в качеството му на ответник по касационната жалба на насрещната страна. Предвид изложеното молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение