Определение № 3875 от 30.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3865/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 53/30.01.2024 г.. постановено по в.гр.дело № 515/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград след частична отмяна на решение № 8057/12.10.2020 г., постановено по гр. д. № 1198/2016 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев е отхвърлен искът, предявен от Л. Б. В., Х. И. В., В. С. С., Б. С. Х., Х. Б. Х., К. Б. Б., Х. И. В., В. И. М., С. К. Д., М. С. Д., Н. С. Д. и Е. Х. Г. против Г. Д. Ч., за признаване за установено, че ищците в качеството си на наследници на Х. Т. В. са собственици на основание наследство и давностно владение на 43,73 кв.м., които са част от собствения на ищците имот пл.№ ***в кв.***по плана на [населено място] от 1974г. включени в границите на УПИ *** в кв.***по плана на [населено място] от 2009г., имащи формата на триъгълник, / по действащата кадастрална карта описаните 43,73 кв.м. попадат в поземлен имот с идентификатор ***с площ от 464 кв.м., които са отнети от ищците през 1984/1985г. без законово основание, без да е реализирано мероприятие, или алтернативно са отчуждени не по установения законов ред от община Гоце Делчев и са заети от ответника без основание, както и за осъждане на ответника Г. Ч. да предаде на ищците владението върху описаните 43,73 кв.м. Против въззивното решение е постъпила касационна жалба от Х. И. В., чрез адв. Н. Т., в която са направени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочи се основанието по чл. 280, ал. ал.2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване. Постъпил е писмен отговор от Г. Д. Ч., чрез адв. чрез адв. В. А., с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване, а по същество е оспорена и основателността на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд. Производството по делото е образувано по предявен против Община Гоце Делчев установителен иск за собственост на 328,62 кв.м. и по предявен против Г. Д. Ч. иск по чл. 108 ЗС за 43,73 кв.м., които по действащата кадастрална карта попадат в поземлен имот с идентификатор ***. Първоинстанционният съд е уважил исковете, като решението в частта му за уважаване на иска по отношение на община Гоце Делчев не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови обжалваното решение, с което след отмяна на решението на районния съд, е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС против Г. Д. Ч., въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищците са наследници на Х. Т. В., починал на 04.05.1962г. С договор за покупко - продажба на недвижим имот от 1929г., наследодателят им закупил от Д. Г. Д. една къща с градина в „К.“, уч.***, № ***, в [населено място], при съседи: А. З. и А. Д. и нива на Х. Н., Ш. А. и [улица], както и нива от 1 1/2 декара, намира се в „К.“ в [населено място], при съседи А. З., А. Д., А. Х. Н., Ш. А., А. Д. и баир. С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство № 67, том I, дело № 117/1971г., въз основа на представени писмени доказателства И. Ч., С. Ч., Д. Ч. и М. Г. са признати за собственици по наследство от техния наследодател - съпруг и баща П. Ч., починал на 02.04.1962г., на дворно място съставляващо парцел ***, от кв.***, имот пл.№ ***по плана на [населено място], и застроената върху същия имот къща, с площ от около 475 кв.м. при съседи: улица, от две страни наследници на Х. В. и К. Д., с който имот наследодателя им е одворен с протокол № 14 от 08.09.1947г. на ГОНС гр. Гоце Делчев и който имот е изплатен напълно. И. Ч. и М. Г. са прехвърлили на Д. Ч. - син на първата и брат на втората, собствената си общо 1/2 ид.ч. от парцел ***, имот пл.№ ***от кв.***, с площ за парцела от 475 кв.м., ведно с построената в същия паянтова жилищна сграда /нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 219, том II, дело № 411/1997г./. Прието е за установено също, че с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 97, дело № 826 от 2011г. Д. Ч. и Е. Ч. са продали на ответника Г. Ч. собствените си общо 3/4 ид. ч. от ПИ с идент. ***по КК на [населено място], ведно с изградената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***със застроена площ от 54 кв.м. Въз основа заключението на съдебно- техническата експертиза е прието за установено, че първият регулационен и кадастрален план на [населено място] е одобрен с УКАЗ № 366 от 12.07.1930 г., т.е. към момента на извършване на покупко – продажбата, обективирана в договора от 1929г. имотите описани в него не попадат в границите на регулационен и кадастрален план. По първия регулационен план в кадастралната основа е заснет имот с пл. № ***, който представлява част от ПИ пл.***от кв.***по плана от 1974г., като същият не е включен в строителните граници на града. Имотът е с графично изчислена площ от 292,71 кв.м. В разписния лист към плана от 1930 г. няма отразени данни за имот пл.№ ***. В кадастралния план от 1960 г. в разписния лист имотът е записан на имено на Х. Т. В., а впоследствие на Х. Х. В., като имотът е с графично изчислена площ от 2134 кв.м. Площта на имот пл.№ ***от кв.***по плана от 1974г. е 2163,50 кв.м. Според предвижданията на плана части от имот пл.№ ***попадат в парцел ***, ***от кв.***- 489,41 кв.м.; за жилищно строителство и улица- 1580,09 кв.м. и извън строителните граници на града - 94 кв.м. По кадастралния план, одобрен със заповед № 32 от 1992г. имот пл.№ ***по КП от 1974г. не е заснет и нанесен в кадастъра, а парцелите, в образуването на които участва бившия имот пл.№ 1125, са заснети и отразени като отделни номера. При пренасянето на имота от 1974г. върху ЗРП от 1992г. е видно, че 68,54 кв. м. от него попадат в парцел ***. Съдът е посочил също, че от удостоверение изх.№ 94-00-2334-001/21.11.2018г. на Община Гоце Делчев, се установява, че за поземлен имот с пл.№ ***от кв.***по плана от 1974г., няма данни за извършено отчуждаване. При така приетата за установена фактическа обстановка е направен извод за неоснователност на иска. Изложени са мотиви, че ищците основават претенцията си на реституция по чл.2 от ЗВСВОНИ, с твърдение че са наследници по закон на Х. Т. В., бивш собственик на имот ***, в кв.***на основание предварителен договор за покупко - продажба и давностно владение. Съдът е приел, че не се установява, че наследодателят на ищците Х. В. е бил собственик на процесния имот, както и не може да се направи обоснован извод, че е налице завземане без законово основание на имот, собственост на наследодателя на ищците. От доказателствата се установява, че се касае за бивш земеделски имот /описан като 1 1/2 дюлюма по договора от 1929г./ и посочен като лозе в разписния лист от 1974г. и в опис декларация, като ищците не са доказали, дали имотът е внасян в ТКЗС, заявяван ли е за възстановяване. Според въззивния съд от показанията на свидетелите не се доказват идентифицирането на имота и по точно спорните квадрати, установеното ползване и неговия период. Свидетелите не установяват дали имотът е бил отчуждаван, с каква цел, как е възстановена собствеността, как се е упражнявало давностно владение. Изложени са и мотиви, че имотите, които са били завзети от държавата без провеждане на отчуждително производство, всъщност не са променяли собствеността си, поради което не би следвало да подлежат на възстановяване. Практическото значение на разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ по отношение на тези имоти е забраната на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ за зачитане на придобивната давност за имоти, подлежащи на възстановяване по този закон, включително отнетите без основание и отчуждените не по установения законов ред. Имотите, подлежащи на възстановяване по ЗВСОНИ, могат да бъдат придобивани по давност само занапред, т.е давностният срок започва да тече от влизане в сила на чл.5, ал.2 от Закона /обн. В ДВ бр.107/1997г./, като същият към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл. В случая, с оглед на обстоятелството, че ищците не са доказали, че наследодателят им е бил собственик на спорните 43,73 кв.м., попадащи в имота на ответника и те не биха могли да бъдат собственици на този имот по силата на наследство и давност. При тези мотиви на въззивния съд е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване поради това, че не са приложени относимите към спора норми. Съдът се е произнесъл за предпоставките за реституция по чл.2 от ЗВСВОНИ, на която разпоредба са се позовали ищците, без да съобрази, че изложените в исковата молба фактически твърдения сочат на доводи за липса на отчуждително действие на дворищнорегулационния план. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение