Определение № 175 от 20.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 604/2022 г.

Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от Л. Д. К. срещу разпореждане от 01.11.2021г. по т. д. № 5360/2017г. на Апелативен съд - София, за връщане на касационната му жалба срещу постановеното по делото въззивно решение № 1500/18.06.2018г. Частният жалбоподател иска отмяна на обжалвания акт без да излага оплаквания. Ответниците по частната жалба не представя отговор на същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Апелативен съд - София е върнал касационната жалба, като е приел, че не са изпълнени указанията му за отстраняване в едноседмичен срок от съобщението на нередовности на жалбата, вкл. за внасяне на държавна такса от 30 лева, като са изложени и подробни съображения за недобросъвестно поведение на касатора по см. на чл.3 ГПК. Обжалваното разпореждане е правилно. Касационната жалба е оставена без движение с разпореждане на съда от 11.09.2018г. с указания за отстраняване на нередовности на същата в едноседмичен срок от съобщението, вкл. за внасяне на държавна такса от 30 лева, като с определение на съда 13.03.2019г. съдът е оставил без уважение молбата за освобождаване от държавната такса по жалбата, който акт е влязъл в сила на 11.06.2021г., когато е потвърден с определение на ВКС, I т.о. по ч.т.д. № 697/2021г. С определение № 60235/11.06.2021г. по ч.т.д. № 696/2021г.на ВКС е потвърдено определение № 528/18.02.2020г. по в.т.д. № 5360/2017г. на АС - София, с което е оставена без уважение молбата на К. за предоставяне на правна помощ чрез осигуряване на адвокатска защита пред касационната инстанция.. С разпореждане от 02.08.2021г. на страната отново са дадени указания от съда за отстраняване на нередовностите на жалбата, вкл. за представяне на документ за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 30 лева в едноседмичен срок от съобщението, като са указани и последиците от неизпълнението – връщане на жалбата. В молба от 21.09.2021г. страната е посочила, че е получила съобщението с указанията на 20.09.2021г., представя 4-ри преписа от касационната жалба и иска удължаване на срока за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. С разпореждане от 01.11.2021г. касационната жалба е върната от апелативния съд на основание чл.286, ал.1, т.2, вр. чл.285, ал.1, вр. чл.284, ал.3, т.1 и т.4 ГПК и чл.284, ал.2 ГПК. Обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, като правилно, тъй като не са изпълнени в дадения от съда срок указанията му за представяне на документ за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 30 лева, с което е налице неотстранен от страната порок на жалбата, явяващ се основание за връщането й по чл.286, ал.1, т.2, вр. чл.285, ал.1, вр. чл.284, ал.3, т.4 ГПК и чл.284, ал.2 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение