Решение № 1547 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10795/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на З. Ж. З. от гр. Варна, чрез процесуалния му представител адв. Димитров, против решение № 8677 от 01.08.2025 г. по адм. дело № 758/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 8121К - 2935 от 24.03.2025 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 (т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28, б. „а“ и б. „в“ от Етичния кодекс), чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР на длъжност старши инспектор, началник на Участък /КП/ - Долни Чифлик към 04 РУ – Варна на ОДМВР – Варна. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Сочат се пропуски в процесуалната дейност на съда по преценката на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че са възприети и обсъждани само доказателства, представени от страна на дисциплинарно наказващия орган по образуваното пред него производство, че анализът им е едностранчив и че е в ущърб на касационния жалбоподател. Счита се, че този подход опорочава вътрешното убеждение на съда, респективно постановения от него съдебен акт. С аргументи от чл. 116, ал. 1 от Конституцията, чл. 2, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и ЗМВР се обосновава становище, че служителите на Министерството на вътрешните работи са държавни служители и за възникването, съдържанието и прекратяването на техните правоотношения приложим е ЗДСл, при отчитане на специфичните изисквания на специалния ЗМВР. По изложените съображения се моли за отмяна на оспореното съдебно решение и за постановяване на решение по същество, с което атакуваната заповед да бъде отменена. В условията на евентуалност се моли, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът – Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Пиперкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение, Административен съд - Варна възпроизвел фактическите установявания на дисциплинарно наказващия орган и в съпоставка с доказателствения материал по делото приел същите за безспорни. Въз основа на безспорно установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР. Приел също, че заповедта отговаря на изискванията за форма. Обосновал липсата на нарушения на административно-производствените правила от категорията на съществените, с мотиви, че срокът по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, както и правилата, гарантиращи правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице, съгласно чл. 206, ал. 1 и чл. 207, ал. 1 - 12 от ЗМВР са спазени. Относно материалната законосъобразност на заповедта, съдът установил наличието на фактическия състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Посочил, че съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. От фактическа страна е приел, че от доказателствата е безспорно доказано, че на 25.07.2024г. в 23,15ч. в гр. Бяла старши инспектор З. като водач на лек автомобил е спрян за проверка, при която е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, за което му е съставен АУАН. Не е изпълнил и указанията на контролните органи да се яви в МБАЛ „Св. Анна“ – Варна за вземане на кръвна проба и извършване на химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, за което му е бил издаден съответен талон за медицинско изследване, като вместо това негови приятели са организирали даване на кръвна проба от трето лице, като са представили на доктора в амбулатория в гр. Долни Чифлик копие от талона за медицинско изследване и личната карта на З. в оригинал. Приел за безспорно, че в хода на дисциплинарното производство е доказано, че З. с описаното по – горе поведение не е съобразил действията си със закона и е нарушил т. 15, т. 19, т. 20, т. 28 б. “а“ и “в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК МВР). Като служител на МВР З. е бил запознат с него, предвид обнародването му и предвид представените по делото доказателства. Съдът приел за правилна и формирана в съответствие с изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР оценката на тежестта на нарушението, направена от страна на дисциплинарно-наказващия орган. При това отбелязал, че предвид установеното тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, дисциплинарно наказващия орган правилно е наложил най-тежкото, предвидено в нормата на чл. 203 от ЗМВР наказание. Съдът е отхвърлил като неоснователни и доводите на жалбоподателя, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание би следвало да се проведе по реда на ЗДСл, а не по реда на ЗМВР. В тази връзка уточнил, че съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2 от ЗМВР, статутът на държавните служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, включително търсенето на дисциплинарна отговорност, както и налагането на дисциплинарни наказания, се уреждат от ЗМВР, докато ЗДСл съдържа общите правила относно статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. С тези мотиви съдът формирал краен извод, че оспорената заповед № 8121К-2935 от 24.03.2025 г. на Министъра на вътрешните работи е законосъобразна и отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – Министъра на вътрешните работи, съобразно правомощията му по чл. 204 т. 1 във връзка с чл. 197 от ЗМВР, и в съответствие с изискванията за форма - същата отговаря, както на общите изисквания за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, така и на тези, въведени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съответен на закона и на събраните по делото доказателства е и изводът на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта. Установява се, че процесуалните действия са извършвани надлежно - материалите, събрани в рамките на проведеното дисциплинарно производство, както и изготвените становища, са били редовно предявявани на З., при което му е предоставяна възможност за обяснения и възражения. Съответен на закона и подкрепен с хронологията по казуса е и изводът на съда, за спазване на сроковете по чл. 195 във връзка с чл. 196 ал. 1 и 2 от ЗМВР. Относно материалната законосъобразност на заповедта, настоящият състав приема, че при правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. По делото е безспорно установено извършването на нарушенията по т. 15, т. 19, т. 20, т. 28 б. „а“ и „в“ от ЕК на МВР. Нарушението по т. 28 от ЕК на МВР (в приложимата редакция от ДВ бр. 67/2014г. преди изменението от ДВ бр. 79 от 2024г.) е извършено и в двете посочени хипотези, предвид че жалбоподателят не е съобразил поведението си с правилата за движение по пътищата (б. „а“) и с разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на МПС след употреба на алкохол и други упойващи средства (б. „в“ в относимата редакция). Това е така, тъй като от доказателствата по делото безспорно е установено, че жалбоподателят не се е подчинил на разпорежданията на контролните органи, отказвайки да даде съответни проби на място за употреба на алкохол, както и да му бъде направено медицинско изследване в МБАЛ „Св. Анна“ въз основа на издадения му талон за това. Тези факти не са оборени от касатора по надлежния ред и с надлежни доказателства, поради което не могат да бъдат споделени касационните оплаквания, че изводите на първоинстанционния съд са опорочени като почиващи единствено на доказателствата, представени пред дисциплинарнонаказващият орган. Правилен е изводът на съда относно квалификацията на констатираните нарушения на служебната дисциплина като такива по смисъла на чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР, а именно установени „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“. Служителят е нарушил цитираната разпоредба и съответно правилно първоинстанционният съд е приел, че извършеното от него, представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, обосноваващо най–тежкото наказание – уволнение. Още повече, че поведението му е станало публично известно, видно от публикациите в различни медии, и несъмнено е довело до негативен ефект върху авторитета на институцията. Не може да бъде споделена и поддържаната в касационната жалба теза за приложимост на ЗДСл, вместо ЗМВР. Обосновано и в съответствие с приложимата правна уредба първоинстанционният съд се е произнесъл и по този въпрос, който е повдигнат като спорен по делото. Настоящият съдебен състав съобразява съдебната практика, според която ЗМВР се явява специален закон спрямо общия такъв ЗДСл, поради което именно ЗМВР е приложим в производството по дисциплинарно наказване на служители на МВР, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. В тази връзка е допълнението, че предмет на правна уредба по ЗДСл е възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения между държавата и държавния служител при и по повод изпълнението на държавната служба, доколкото друго не е предвидено в специален закон, а предмет на правна уредба на ЗМВР са принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството единствено на Министерството на вътрешните работи и статута на служителите в него. ЗМВР урежда специфичните служебни правоотношения на служителите в МВР, като предимство имат неговите разпоредби относно назначаване, дисциплинарна отговорност, работно време и прекратяване на службата, докато ЗДСл дава общата правна рамка на статута на държавния служител и се прилага само за неуредени в ЗМВР въпроси. По изложените мотиви оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,