Определение № 9661 от 16.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8485/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Олива“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Кнежа, ул. „Марин Боев“ № 1, представлявано от Изпълнителния директор А. Георгиев, чрез адв. Стоева, против Определение № 1221 от 14.06.2023 г., постановено по адм. дело № 381/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което в производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК е отхвърлена молбата му с искане за допълване на Определение № 1110 от 02.06.2023 г. по същото дело в частта за разноските. Жалбоподателят обжалва определението като неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че в предоставения му от съда седмодневен срок е представил становище и списък на разноските, но производството по делото е било прекратено преди изтичане на този срок. Прави се искане за отмяна на определението и присъждане на направените разноски. Ответните страни – Р. Димитрова – Инспектор в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ - Добрич и А. Стоянова – Главен инспектор в отдел Контрол на храните“ при ОДБХ –Добрич в писмен отговор оспорват частната жалба, като неоснователна. Считат, че постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение е отхвърлено искането на „Олива“ АД за допълване на прекратителното определение в частта за разноските поради липса на своевременно заявена претенция за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение. За да постанови оспореното определение съдът е приел, че в първоначално предявената жалба не е направено искане за присъждане на разноски. На 12.05.2023 г. по делото е представено пълномощно, но няма представен договор за правна помощ и списък на разноските по чл.80 ГПК. Искането за присъждане на разноски и доказателства за извършването им са представени със становище от 05.06.2023 г. след постановяване на прекратителното определение. При така установеното съдът е приел, че искането е неоснователно и не следва да бъде уважено. Определението е неправилно. В случая видно от материалите по делото съдът е бил сезиран с жалба „Олива“ АД срещу Разпореждане за забрана № 000070/11.04.2023 г. издадено от инспектор от Областна дирекция по безопасност на храните – Добрич, с което се забранява търговия и пускане на пазара на маслодайно слънчогледово семе с произход Украйна. С писмено становище от ответните страни вх.№ 3092/ 22.05.2023 г. (лист 72 от делото) е представен Констативен протокол от 28.04.2023 г., с който е отменено Разпореждане № 000070/11.04.2023 г. и е поискано делото да бъде прекратено поради липса на правен интерес за жалбоподателя. С Определение № 1014 от 22.05.2023 г. съдът е постановил да се връчи препис от писменото становище с вх.№ 3092/22.05.2023 г. на „Олива“ АД, като е указано, че в 7 - мо дневен срок от съобщението може да представи по делото отговор по искането за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството поради оттегляне на оспорения акт. Съобщението с указанията е връчено на дружеството на 31.05.2023 г. С Определение № 1110/02.06.2023 г. АС - Плевен на основание чл.159, т.3, вр. с чл.156, ал.1 от АПК е отменил насроченото за 05.06.2023 г. съдебно заседание, оставил е без разглеждане жалбата на „Олива“ АД и е прекратил производството по делото. На 05.06.2023 г. в указания 7- мо дневен срок дружеството в писмено становище е заявило, че правният интерес от оспорване не е отпаднал и моли съдопроизводствените действия да бъдат продължени. Излага доводи, че ако съдът прецени, че не е налице правен интерес и прекрати производството по делото да бъдат присъдени направените до момента разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1050лв. Представя списък на разноските. С Определение № 1221/14.06.2023 г. съдът е оставил без уважение искането за присъждане на разноски, като е приел, че същото е направено след постановяване на прекратителното определение. Настоящата инстанция счита, че искането за присъждане на разноски е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. В случая съдът правилно е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от АПК, при оттегляне на оспорения акт преди първото съдебно заседание не е необходимо съгласието на жалбоподателя, но видно от съобщението изпратено до дружеството /лист 84/ е посочено, че може да даде отговор в 7- мо дневен срок от получаване на съобщението. Дори да се приеме, че съобщението има само информативен характер, то прекратителното определение е постановено преди изтичане на дадения 7-мо дневен срок, като по този начин първоинстанционният съд е нарушил процесуалното право на частния жалбоподател да поиска присъждането на извършения разход за адвокатско възнаграждение. Определението, с което е отменена датата на насроченото открито съдебно заседание и производството по делото е прекратено, е съобщено на „Олива“ АД на 05.06.2023 г., като в същия ден по делото е постъпило и писмено становище от дружеството с искането за присъждане на разноски. Искането за присъждане на разноски в размер на 1050 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса и 1000 лв. адвокатско възнаграждение, е своевременно направено и доказано, видно от представен договор за правна защита и съдействие, разписка за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. и списък на разноските по чл.80 ГПК. С оглед изложеното, определението е неправилно, а искането за присъждане на разноски в размер на 1050 лв. е основателно и следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, вр. с чл.144 и чл. 235 от АПК, Върховния административен съд, Пето отделение