Определение № 50047 от 16.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2981/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Г. Ж. Д. срещу решение №148/22г. на Варненски апелативен съд, с което е отхвърлен искът и по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата от 27094,17лв.. Делото е било образувано по искова молба на Г. Д. срещу „ОТП Факторинг България“ЕАД за връщане на сумата от 27094,17лв. на основание чл. 55 ЗЗД. Ищцата твърди, че е поръчител на П. М. по договор за кредит, сключен на 04.04.2008г. с Банка ДСК за 12000 евро. Банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК, и въз основа на тях било образувано изп.д. 265/10г. по описа на ЧСИ Д. З.. Това изпълнително дело било приключило, поради изплащане на задължението чрез запор върху трудовото задължение на Г. Д. съгласно Постановление от 23.11.20г. на ЧСИ З.. Според ищцата, срещу П. М. не били извършвани изпълнителни действия, поради което вземането срещу главния длъжник е било погасено по давност на 10.03.2015г., поради което всички събрани от нея суми по изпълнителното дело след тази дата до 19.11.20г. били недължимо платени, поради което иска връщането им на основание чл. 55 ЗЗД. В срока за отговор ответникът възразил, че вземанията срещу ищцата и П. М. по договора за кредит били прехвърлени с договор за цесия, която била съобщена на длъжниците и цесионерът бил конституиран като взискател на мястото на банката. Твърди, че вземането срещу главния длъжник не било погасено по давност, тъй като давността е била спряна до 18.02.2010г. съгласно ППВС 3/80г., заради образуваното изпълнително дело. След това през 2013,2014, 2015 и 2016г. са извършвани плащания от П. М., с които той е прекъсвал давността. На 15.06.15г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на главния длъжник. Въззивният съд е приел, че не е изтекла погсителната давност, тъй като е било прекъсната със следните действия: до 02.12.12г. не е текла погасителна давност заради ППВС 3/80г.; на 22.01.13г. е конституиран цесионера като взискател; на 07.07.15г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника; на 11.03.20г. е наложен запор върху банковите му сметки; за периода от 2013- 2016г. П. М. е внасял суми и така е признавал дълга си; след като се изпълнява срещу ищцата, не е необходимо да се изпълнява и срещу П. М.. Според въззивния съд, изпълнителните действия, които са извършени след настъпила перемция, прекъсват погасителната давност. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване по следните въпроси: От кой момент поражда действие отмяната на ППВС 3/80г.? Прекъсва ли погасителната давност изпълнително действие по перемирано изпълнително дело? Конституирането на цесионер като взискател прекъсва ли погасителната давонст? Може ли съдът да приема за установени факти, за които няма събрани доказателства? Предприемането на изпълнителни действия срещу поръчителя, прекъсва ли погасителната давност и срещу главния длъжник? Настоящият състав на ВКС счита, че е налице основание за спиране на делото по реда на чл. 292 ГПК, тъй като отговорът на въпроса - Прекъсва ли се погасителната давност от изпълнително действие, което е извършено след като е настъпила перемция?, обуславя изхода на делото, а същият въпрос е предмет на тълкувателно дело №2/23г. на ОСГТК. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО